ATENEY - RUSSIAN INTERNATIONAL EDITION
Tulaev.ru

Атеней

Родовед

Евгения

English

Español

Deutsch

Polski

Français

Беларусь

България

Россия

Србия

Україна

Slovenija

India
LINKS
CONTACT
ARCHIVES
FORUM
Rambler's Top100

СЛОВЕНИ И БЪЛГАРИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

"Словените - най-сродното с българите славянско племе"
д-р Ганчо Ценов

   Интересът ми към тази тема бе събуден по повод на едно изследване върху живота и делото на знаменития историк Юрий Иванович Венелин(1802-1839). През 1829 г. той публикува в Москва своя труд "Древные и нынешные болгаре в политическом, историческом и репигиозном отношении к россияном", с което така силно повлиява върху тогавашната българската интелигенция, щото с основание българите започват да го наричат "Втори Паисий" и "Българският народозащитник". В резултат на Руско-Отоманската война (1877-78) дунавските българи получават автономия 40 години след смъртта на легендарния учен. И тук ми се стори интересно, че Юрий Венелин, бидейки един пламенен българофил, в последните години от живота си пренасочва своите научни дирения от българите към друг един балкански народ - словените, които по него време също са под чуждо владичество и няма перспектива скоро да се сдобият със своя държава. Трудът на Венелин "Древние и нынешние словене" е издаден посмъртно в Москва през 1841 г. и преиздаден пак там от нашия сподвижник проф.Павел Тулаев едва през 2004 г.

   Оттук-нататък за мен възникнаха два въпроса: 1. Какви са връзките между тези два народа и 2. По-конкретно какво отношение имат словените към древната българска история?

   Оказва се, че теорията за българо-словенското единство има предистория и нейният създател е словенският учен Франьо Миклошич (1813-1891). Този именит словенец първоначално доктор по философия, а по-сетне доктор по правото, в крайна сметка изоставя юридическите науки и се посвещава на изучаване славянските езици. Миклошич съставя старобългарски и старобългарски етимологичен речници, а през 1852 г. публикува фундаменталния си труд "Сравнителна граматика на славянските езици", в който изследва фонетиката, лексиката, синтаксиса на българския език и може да се твърди със сигурност, че Миклошич полага основите на истинското научно разглеждане на българския език пред света.

   Всъщност Миклошич е ученик на един друг знаменит словенец - виенският библиотекар и книжовник Бартоломей Копитар (1780-1844), който остава в историята със заслугата пръв да отдели в науката българската от сръбската народност и българския от сръбския език. Копитар издирва писмени паметници и подготвя научен опис на характерни особености в българския език преди всичко въз основа на печатни и ръкописни свидетелства от различни периоди. Той се занимава с въпроси като: установяване границите на българската етническа и езикова територия, числен състав на българските поселения, присъствие на българите в Европа.

   Бартоломей Копитар изгражда своя теория за произхода на словенския народ. Той смята словените за преки потомци на единния някога праславянски народ, населявал Балканите преди появата там на сърби, хървати и други славянски народности. Според него словените са дали своето наречие за основа на първата славянска писменост, а произхода на Кирило-Методиевия език той свързва със Словения и Панония.

   Миклошич доразвива теорията на Копитар. От една страна той строго научно подкрепя тезата на своя именит учител за произхода на старословенския език, но от друга в резултат на задълбочените си познания върху българския допуска възможността, щото българският език също да е послужил за основа при формирането на първия славянски книжовен такъв. В най-общ вид теорията за българо-словенското единство на Миклошич гласи следното: в давни времена поселенците в земите между Карпатите, реките Тиса, Драва, Сава, устието на Дунава и Черното море са говорили един език и следователно може да се предположи, че са съставлявали един народ, между чиито потомци днес са словенци и българи.

   Българският историк Ганчо Ценов (1875-1949) също подхваща в трудовете си тази теория в началото на 20-ти век. Той се обосновава с едно изследване на филолога проф.Цонев - "Към историята на българския език" (1903):

   "...от сравнението на българския език с другите славянски езици ми свети все тая мисъл, че българските словени в някогашното си централно положение в панонските и дакийските предели са били ближни съседи със словенци( а може би и хървати), със словаци, с поляци и руси, докато с чехи и сърби не са били в непосредствен допир, затова и няма помежду им старински общи свойства."

   По-нататък проф.Цонев изброява девет еднакви особености, които ги има в словенския и в българския езици, а ги няма в сръбския и в крайна сметка обобщава:

   "Приликите между български и хърватско-словенски са все от такова естество, че не можем ги сматря за нови заемки, а сме принудени да ги считаме за по-старо сродство между речените езици".

   През 2008 година д-р Светлозар Попов от Варна издаде монографията "Шамбат - братът на Кубрат". Д-р Попов проучва важните историческите събития, случили се през VІІ век в Източна, Югоизточна и Централна Европа. Главната му теза е, че Владетелят Само(Кан Кий, основателят на град Киев, бел.на авт.) и Кан Кубрат са единокръвни братя от династията Дуло и този факт намира своето потвърждение в народностните епоси на волжките българи - "Шан кизи дастани" и "Джагфар Тарихи". От това родство според варненския автор произтичат съдбоносни за европейския свят събития: през 623 г. възниква държавата на владетеля Само, вклинена между могъщите империи на авари и франки; в периода 631-635 г. Кан Кубрат отхвърля зависимостта на Старата Велика България от тюркския и аварския каганати; 635-640 г. след споразумение между византийския император Ираклий и франкския Крал Дагоберт І българският Кан Кубрат организира изселването от териториите на държавата Само (известна също така и като държавата Дулоба в източната й част) на сърби, хървати, моравяни, ободрити и други славянски племена и заселването им на Западните Балкани.

   Кан Кубрат, според д-р Попов, подпомага византийския император в стремленията му да създаде жив славянски щит на своя територия срещу аварските набези на юг и към столицата на Византия - Константинопол.

   Държавата Само първоначално обхваща земите от Буг и Припят, после следва разширение в западна посока, достигайки поречията на Одер и Елба докъм Магдебург. След това следва разширение на държавата Само на юг - пресичане на Среден Дунав, след това Горна и Долна Австрия, района на днешна Унгария, за да завърши със с изграждането на интересуващата ни държава Карантания.

   Тук може да доразвием тезата на д-р Попов, че император Ираклий цели да създаде славянски щит срещу аварските набези на юг с предположението, че събитията през VІІ век в този европейски район следват една дългосрочна стратегия на българските владетели по обкръжаването и сломяването на аварския противник - крайна точка на която слагат победите на Карл Велики през 803 г. и българският Цар Крум през 805 г. над аварската държава. Твърде актуално и поучително звучи историята на византийския енциклопедист Свидас, записана в неговия "Лексикон" през Х век:

   "Запитал Крум пленниците-авари: от какво мислите загина Вашият предводител и целият Ваш народ? А те отговорили: Понеже взаимните клевети се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съюзници на съдиите; също така и пиянството. Понеже виното се увеличаваше, всички станаха пияници. Освен това подкупничеството, също и търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха едни други. От това произлезе нашата гибел."
 

КАРАНТАНИЯ

   Караните (лат. Carni) са считани от официалната историческа наука за келтско племе, населяващо тогава този район. Името им се извежда от думата carn (скала), която била келтско-илирийска. Сиреч наименованието на държавата характеризирало планинския характер на територията й. През 595 г. Павел Диакон в съчинението си "История на лангобардите" споменава за някаква Склабска провинция (лат.provincia Sclaborum). Тази провинция в началото на VІ век попада под властта на Аварския каганат. Влизайки в състава на държавата Само, тя фигурира там под името Винедска марка(лат.marca Vinedorum). Владетел на Винедската марка бил княз Валукс (лат.Valux dux Vinedorum). Словенският историк Янез Кос смята, че това държавно образувание се "утвърждава като държава под името Карантания в периода 625-745". В този период държавата разширява територията си и нейна столица става Крънската крепост(сега град Карнбург, Австрия). През 8-ми век, обаче, словенците изгубват независимостта си и попадат под властта на баварците(франките).

   Д-р Попов описва в изследването си и съдбата на българите-кутригури: 630 г. - след смъртта на аварския каган Баян те, бидейки негови подвасални, се вдигат на бунт с претенцията да бъде избран българин за нов каган, но са разбити от аварите и през 631 г. напускат каганата като търсят убежище в Бавария, но тук са избити повечето от тях по нареждане на крал Дагоберт І. Само една малка част от тези българи успяват да се спасят чрез бягство и се заселват във Винедската марка! Пред мен възникна въпроса - възможно ли е тези спасили се от смърт българи-кутригури, да имат отношение към държава Карантания и да са взели участие в нейното изграждане? Отговор на този въпрос дава друг словенски историк - Милко Кос. Според него в двора на Княз Валукс намират приют около 700(седемстотин) прабългари, предвождани от Алцек, преди да продължат пътя си в западна посока. Трети историк - Петър Щих, твърди, че българите, дошли във Винедската марка, са били повече от 700 и някаква част от тях са останали завинаги на словенска земя.

   Историкът Нико Графенауер, пък, в своя труд "История на словенците" проследява съприкосновенията между словенци и българи в Дравския район на Панония по време на кановете Омуртаг, Маламир и Пресиян. Той пише: "...под върховна българска власт до 838г. е останала среднопанонската територия южно от Драва, та чак до реките Сутла и Долна Кърка, управлявана от княза Ратимир...". През продължилата повече от десет години българска власт, та до самия край на Франкската държава, там е съществувало отделно княжество, управлявано от словенски князе. (Приложение №1)

   Относно караните. Наличието на български топоними като селата Караново в Новозагорско и в Айтоско, град Карнобат, Бургаско; с.Карандила, Сливенско, с.Кран, Кърджалийско, селата Карандили и Каранци, Великотърновско, с.Каран Върбовка, Русенско, с.Кранево, Варненско и др., са все указание за това, че караните имат пряко отношение и към нашата българска история. Като се вземат предвид гъстотата на топонимите и географското им разположение може да се предположи, че караните са в основата и на така нареченото Келтско Царство през 3-ти век преди Христа със столица Тиле, днешното село Тулово, Старозагорско(това предположение е на Константин Иречек, бел.на авт.). Това царство е било разположено в пределите на днешна Източна България. Ето и някои топоними съответно от словенска страна: столицата на държавата Карантания е Крнски град - Карнбург, понастоящем находящ се северно от Клагенфурт, Австрия; град Кран в днешна Словения; световноизвестният словенски курорт Кранска гора и др.

   Терминът хорутани, с който са именувани словените в "Повесть временных лет" може да се обвърже със старинната българска дума хорота (използва я често и д-р Ганчо Ценов в книгите си, бел.на авт.) - говор, език, слово. В крайна сметка хорутани се оказва синоним на понятието словени - сиреч люде, които владеят словото (речта и писмената).
 

СЛОВЕНСКАТА ВРЪЗКА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

   В историята на българския език и на науката за него словенският учен Франьо Миклошич играе огромна роля. Но той, освен това, привлича много български книжовници и младежи за свои сътрудници. Между тези български книжовници е например възрожденеца Иван Богоров, който редовно поддържа кореспонденция с Миклошич и го известява своевременно за развитието и за заниманията и на други български интелигенти. През 1852г. във Виена излиза на германски първата граматика на българския език. Нейни автори са свищовските младежи, братята Антон и Драган Цанкови - също последователи на Миклошич.

   През 1856 година българският идеолог Георги Раковски пребивава в Белград и там се сдобива с един ръкопис,озаглавен "Вкратце о болгарословенском народе". (Раковски също така е посещавал Виенската библиотека за да дири там сведения за произхода на българите, бел.на авт.).

   Може обосновано да се предположи, че в словенски, в австрийски или в италиански книгохранилища са запазени и до днес български писмени паметници, които са ползвани от европейски книжовници в тяхната изследователска дейност. За тези писмени паметници не е съществувала опасността да бъдат унищожени, например, от гръцки шовинисти и фанариоти, както това е вършено в пределите на Отоманската империя през 18-ти и 19-ти век.

   Въобще, оказва се, Миклошич също да е повлиял така силно на тогавашната българска интелигенция, както и историкът Юрий Венелин. Словенският професор Франьо Миклошич е назначен за член-кореспондент на Българското книжовно дружество(сега БАН) през 1884г.(Приложение №2)

   Нека този скромен доклад сега се приеме като акт на благодарност към всички ония словенски духовни първенци, които спомогнаха за пробуждането на българския национален дух и отпочването борбата на българите за собствена българска църква и държава през 19-ти век.

   Антон Рачев
   Руссе, България,
   Август 2009 година
 

   Използвана литература:

   Богданов, Иван. Прабългари. София, 1976.
   Български пощи ЕАД. Пощенски код - указател. София, 1999.
   Венелин, Юрий. Древние и нынешние словене. Москва, 1841(фототипно издание 2004).
   Георгиев, Емил. Люлка на старата и новата българска писменост, София, 1980.
   Иванов, Анатолий. Кто же такие болгары? Руссе, 2009.
   Попов, Светлозар. Шамбат - братът на Кубрат. Варна 2007.
   Радославов, Антон. Българският народозащитник. (доклад по случай 170-тата годишнина от смъртта на Юрий Венелин)
   Раковски, Георги. Ключ болгарского язика, Съчинения, София, 1984.
   Тулаев, Павел. Возвращение Юрия Венелина, Москва, 2004(предговор към фототипното издание от 1841)
   Ценов, Ганчо. Праотечеството и праезикът на българите. София, 1907(Фототипно издание 2005г.)

   Приложения:

   Приложение №1 - съставено по материали на сайта www.balkani.eu
   Приложение №2 - съставено по материали на сайта www.bg.wikipedia.org

COPYRIGHT ATENEY 2001-2005