ATENEY - RUSSIAN INTERNATIONAL EDITION
Tulaev.ru

Атеней

Родовед

Евгения

English

Español

Deutsch

Polski

Français

Беларусь

България

Россия

Србия

Україна

Slovenija

India
LINKS
CONTACT
ARCHIVES
FORUM
Rambler's Top100

ОТНОВО НА ДУНАВСКИЯ БРЯГ

   Още на Втората Московска Конференция на Новите Десни (20-21 юли 2007) главният редактор на международното руско списание АТЕНЕЙ - Павел ТУЛАЕВ, предложи на българския представител там да се проведе една Родова Славянска Среща в България през лятото или есента на 2008-ма.
 

   Антон Рачев и Павел Тулаев на Втората Международна конференция на Новите Десни в Москва, Дом на Съюза на руските писатели, 21 юли 2007
 

   Месец и половина по-късно (08-09 септ. 2007) в Белград се проведе международна конференция за славянското наследство с доминиращо участие на родновери от Русия, Украина, Полша, Словакия, Словения и други славянски страни. Там, в сръбската столица, окончателно се реши славянски родновери да се срещнат отново на дунавския бряг в началото на месец август 2008-ма, но този път в град Русе, България, а за главен координатор на мероприятието бе определен от Петия Славянски Събор-ВЕЧЕ българският народовед Антон РАЧЕВ. Планираната международна проява бе в унисон с обявената от българското и руското правителства - Година на Русия в България - 2008.

   Предвид на особеностите в българо-руските отношения подготвяната от координатора Рачев международна проява придоби един българо-руски характер. От поканените за участие в Славянската Родова Среща родновери в Русе успяха да пристигнат руски представители, по-конкретно проф. Павел Тулаев от Москва, инж. Владимир МОСКВИН и изкуствоведа Виктор ФЕДОСОВ от Санкт-Петербург.

   За целта Рачев насрочи и един Международен Дунавски Семинар под надслов: "Русия, Славянството, Балканите - нови перспективи" за 02 август 2008 в Семинарната зала на русенския хотел РИГА, намиращ се на самия дунавски бряг. При него вече бяха депозирани доклади от художника Боно ШКОДРОВ и д-р Ерика ЛАЗАРОВА от София, Валерий БАРСУКОВ от Краснодар, Русия. Белградският философ Владимир МАКСИМОВИЧ отложи пътуването си до Русе заради драматичните събития покрай арестуването на сръбския лидер Радован КАРАДЖИЧ, но за сметка на това изпрати своето есе "Радованова кръв", посветено нему.

   От румънска страна се готвеше за участие историкът от Букурещ - д-р Йосиф НИКУЛЕСКУ, но предвид на твърде пределната си възраст(94-год.) и горещото време (близо 40 градуса) той също отложи пътуването си до дунавския бряг. Г-н Никулеску депозира свое обръщение на английски до участниците в Дунавския семинар.

   Въпреки идейните различия координаторът Рачев се обърна за съдействие и към Екологическото движение "Родово имение", което бе придобило популярност в България с организирането на мероприятия от подобен характер. Участници от страна на тази организация бяха господата Тодор ЯЛЪМОВ, Иван ТОДОРОВ и Николай КАФТАНДЖИЕВ, които оказаха ценна помощ и се представиха с доклади на семинара.

   Освен това Рачев покани представители на Руската консулска служба в града също да вземат участие в международния семинар.

   Рано сутринта, на същия ден (02 август), руски и български родновери се събраха на речния бряг до самата дунавска вода за да извършат традиционния за славянските родновери старовремски обряд - прославление на Родни богове, освещаване на пита и вино, приношения. Обрядът бе лично ръководен от старейшината на Съюза на Венедите - ВЕЛЕМИР.

   Семинарът започна с приветствие на Руския консул в Русе до участниците, поднесено от дипломат Ю. Карагод.

   Основният доклад на Семинара "Дунавска Рус" бе представен от проф.Павел Тулаев. В него руският учен засегна аспекти на българо-руските отношения от древността до ден днешен. Докладът на г-н Тулаев бе изслушан с голям интерес, тъй като той разви основни тезиси за произхода на славянските народи. Основната линия в доклада му обаче бе, че борбата за Балканите през всичкото това време се е водила между Севера и Юга с променлив успех и това обяснява и сложните взаимоотношения между балканските народи, натрупвани през столетията на съвместно съществуване в този кръстопътен регион.

   Павел Тулаев разделя хронологията на древните славяни на 5 главни периода:

   - животът на предците на славяните до потопа
   - от потопа до преселването им на река Дунав
   - Дунавски период - до нахлуването на хуните, валахите и угрите
   - Преселението им по поречията на Висла и Днепър
   - създаване на държавата Рус

   Руският учен подробно разгледа военно-политическата стратегия на Княз Святослав (10-ти век) като изтъкна, че тя е "продължение на линията на Кан Атила(Авитохол), Кий, Бравлин, Олег и Игор". Тази линия е следствие от един мироглед предхристиянски, характерен въобще за източноевропейските народи.

   Съответно при новите условия, в които са поставени източноевропейските народи, проф.Тулаев вижда бъдеще в сътрудничество на нова основа между Русия и европейските държави, а не между Русия и "безличния ЕС". Според него "политиката на НАТО продължава разрушителната по своята същност линия на Антантата, основана на противопоставянето на едни братски племена срещу други.... На тях са им нужни не народи-субекти, а пазари, не хора с чест и достойнство, а потребители на стоки, и то на всяка цена, дори това да води до израждане и самоубийства".

   По-късно, в хода на Семинара, проф.Тулаев представи и доклада на руския изследовател Валерий Барсуков от Краснодар върху живота и делото на Стефан Веркович. Както споменахме по-горе г-н Барсуков бе възпрепятстван да присъства лично, но изяви желание да посети София догодина, за да изследва и работи с архива на Веркович в Българската академия на науките.

   Прави впечатление, че докато нашите български фолклористи и филолози все още умуват дали родопските и македонските песни, публикувани от Веркович в Белград (1874) и Санкт-Петербург (1881 ) са автентични, то Валерий Барсуков въобще не ги подлага на съмнение, а се стреми да оповести и да издаде непубликуваните все още такива - поведение, което заслужава адмирациите на вси почтени народоизледователи в България. Странна е съдбата и на самия Веркович - целият си живот той посвещава на това велико и благородно дело; без да е българин по произход той става най-пламенен българофил, което му отрежда ориста да бъде мразен в родината си; след дълги години на скиталчества и несгоди трудовете му са отхвърлени като неистински; впоследствие намира пристан тук в България и тук приключва земния си живот. Но ето, че идва ден, когато будни умове, макар и след столетия, отново обръщат поглед назад за да търсят опора и става ясно, че жертвата му не е била напразна.....

   От руска страна доклади изнесоха също така изкуствоведът Виктор Федосов, както и публицистът Владимир Москвин от Санкт-Петербург.

   Понастоящем г-н Федосов работи върху художественото оформление на руския родноверчески лист "Яръ" - издание на Съюза на Венедите със седалище в Санкт-Петербург. В своето изложение критикът от северния руски град разви схващането, че Русия през всичките обрати на двадесетия век продължава да проявява "континентална ирационалност на фона на един вселенски демократически прагматизъм" и това не убягва от вниманието на прозорливите европейски мислители. Руската духовна широта и непредсказуемост спокойно противостоят на "тесногръдата прагматическа цивилизация на американизирания, едномерен, унифициран потребител". Виктор Федосов нарече тази цивилизация "детище на протестантизма", "християнска модификация на юдаизма" и т.н. Въобще, протестантизмът не намира почва в Русия. Той има успех "на Запад, където бяха унищожени велики имперски култури, а йерархически държави бидоха заменени от либерално-демократически съобщества". Русия изостава от западната цивилизация и поради това запазва възможностите си за развитие. "Западът няма вече накъде да се развива - постановява Виктор Федосов - този Запад тъпче на едно и също пазарно-спекулативно място!". (Последвалите през есента на 2008-ма драматични събития на световните борси потвърдиха по безапелационен начин тезисите на изкуствоведа от Санкт-Петербург, бел. на авт.).

   Г-н Федосов вижда бъдеще в създаването на "руско-славянско духовно съдружество, солидарно с цялото Бяло човечество".

   Инж. Владимир Москвин, родновер и публицист, също от Санкт-Петербург, емоционално представи пред участниците в Дунавския семинар свое есе на тема "Русия и НАТО". Г-н Москвин твърди, че "главната беда на Русия - това е петата колона вътре в страната". Положението в Русия е трагично и то не ще се промени, докато "на власт в Русия не дойдат патриотични руски сили". Владимир Москвин призова за консолидация на славянския свят: "Ние се разбираме един друг и без преводач - обобщи руския родновер - Бог не е в силата или в парите, а в справедливостта!".

   От българска страна доклади на Семинара изнесоха инж.Никола Ников, бивш морски офицер, както и инж.Стефан Серафимов, геолог и българовед от град Шумен.

   Г-н Серафимов в своето изложение апелира да се осмислят и да се претворят наново в живота "кодексите на бур-гурските държавно-строителни ядра". Според него тези ядра са носители на социална справедливост, несъвместима с робовладелската институция. Тази институция диалектически е променяла формата си през хода на хилядолетията та и до днес, но не и съдържанието си.

   Противостоенето на робовладелската институция може да се осигури чрез изграждането изключително на етническа основа на необременени политически и стопански родово-племенни териториални единици. Според инж. Серафимов родово-племенната териториална единица може диалектически да се осмисли като "общинска земя", принадлежаща не на някой род, а на всички нейни членове, имащи право да притежават пожизнено пропорционална част от нея. Шуменският народоизследовател подразделя тази "Общинска земя" на:

   Кметска - от която се издържа кметството,

   Фамилна - това е земята, върху която са изградени домът и други функционални сгради,

   както и Лична - това е пожизнена земя, притежавана от всеки член на Общината. "Чужди граждани не ще могат да притежават българска земя, но ще могат да ползват такава от Кметската и то само под аренда" - заключава инж.Серафимов.

   Бившият флотски офицер Никола Ников презентира доклада си "Познавателните традиции на българите в бита, културата и политическата практика". Той развива възгледа, че в основата на творчеството винаги е бил човешкият мозък - "един природен компютър, който заедно с човешкото тяло, представлява естествена самоуправляваща се система с огромни познавателно-съзидателни възможности". Творческата способност на човешкия мозък се "парализира" при силен стрес. В такива случаи мозъкът превключва цялата психическа енергия към базисните инстинкти - оцеляване и самосъхранение. Капитан Ников отбеляза, че до навършване на тригодишна възраст, при детето, огромно количество от мозъчни клетки отмира, ако дотогава не са били включени във вериги и модели. Това обстоятелство е било известно на древните българи и те са се съобразявали с него при възпитаването и отглеждането на малките българчета. Г-н Ников цитира българската поговорка: "За лудо работи, за лудо не стой" като нагледен пример за това, че обогатяването на личността с нови трудови навици спомага за нейното "подмладяване" и превъзходството й над останалия свят.

   В заключителната част на Дунавския семинар водещият Антон Рачев изтъкна, че българо-руските отношения са едно ново и огромно поле за работа след края на съветската епоха и това международно взаимодействие може да подпомогне преодоляването на множество погрешни мисловни стереотипи в науката, културата и политиката.

   В дните на пребиваването си в България руската делегация посети също така градовете Силистра, София и Плевен като се запозна отблизо със свидни на всяка руска душа исторически забележителности там.

   На 05 август в София проф.Тулаев даде вечеря в чест на софийския философ д-р Ерика ЛАЗАРОВА, която имаше най-голяма заслуга след дълги десетилетия на забвение отново да бъдат възвърнати към живот делото и спомена за българския национален идеолог - Найден ШЕЙТАНОВ. Там бе уговорено най-значимите работи на д-р Шейтанов да бъдат преведени и на руски във връзка с годината на България в Русия - 2009.
 

АТЕНЕЙ

COPYRIGHT ATENEY 2001-2005