ATENEY - RUSSIAN INTERNATIONAL EDITION
Tulaev.ru

Атеней

Родовед

Евгения

English

Español

Deutsch

Polski

Français

Беларусь

България

Россия

Србия

Україна

Slovenija

India
LINKS
CONTACT
ARCHIVES
FORUM
Rambler's Top100

Боно Шкодров
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
НА РУСКИ И БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ

   Първите, най-ранните сведения в “РЛ” се определят във времето 996 г. Втората редакция и допълнения са в 1037 г. Третата редакция с допълнения е в 1113 г. от руския летописец Нестор, а четвъртата редакция е в 1228 г. Трябва, обаче да вземем под внимание и становището на руския изследовател Скринников, който установява следното: “...какви оригинални документи са останали...практически никакви...съхранили са се само късни преписи от ХVІІ в. От времето на династията Романови, които ...унищожили или преписали в изгодна за себе си светлина почти всички документи на старата руска история.”.

   Възлов проблем, свързан с най-старата история на Русия е създаването и най–ранната история на град Киев.

   Представяме превода на древния текст от академик Д. С. Лихачов.


   «РЛ»

   Поляне же жили в те времена отдельно и управлялись своими родами; ибо и до той братии (о которой речь в дальнейшем) были уже поляне, и жили они все своими родами на своих местах, и каждый управлялся самостоятельно. И были три брата: один по имени Кий, другой - Щек и третий - Хорив, а сестра их - Лыбедь. Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, которая прозвалась по имени его Хоривицей. И построили город в честь старшего своего брата, и назвали его Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были те мужи мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне и доныне в Киеве.

   Некоторые же, не зная, говорят, что Кий был перевозчиком; был-де тогда у Киева перевоз с той стороны Днепра, отчего и говорили: "На перевоз на Киев". Если бы был Кий перевозчиком, то не ходил бы к Царьграду; а этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, то, говорят, что великих почестей удостоился от царя, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок невеликий, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то - Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и умер; и братья его Щек и Хорив и сестра их Лыбедь тут же скончались.

   И после этих братьев стал род их держать княжение у полян, а у древлян было свое княжение, а у дреговичей свое, а у славян в Новгороде свое, а другое на реке Полоте, где полочане. От этих последних произошли кривичи, сидящие в верховьях Волги, и в верховьях Двины, и в верховьях Днепра, их же город - Смоленск; именно там сидят кривичи. От них же происходят и северяне. А на Белоозере сидит весь, а на Ростовском озере меря, а на Клещине озере также меря. А по реке Оке - там, где она впадает в Волгу, - мурома, говорящая на своем языке, и черемисы, говорящие на своем языке, и мордва, говорящая на своем языке. Вот только кто говорит по-славянски на Руси: поляне, древляне, новгородцы, полочане, дреговичи, северяне, бужане, прозванные так потому, что сидели по Бугу, а затем ставшие называться волынянами. А вот другие народы, дающие дань Руси: чудь, меря, весь, мурома, черемисы, мордва, пермь, печера, ямь, литва, зимигола, корсь, нарова, ливы, - эти говорят на своих языках, они - от колена Иафета и живут в северных странах.”

   От приложения текст ясно личи, че Българите там нито са съществували нито ги има през ІХ в. !?
 

   «БЛ»

   Кан Булюмар-Шек, известен и под имената Шек-Алп и Баламбер /363-378 г./, извъшил държавни, военни и обществени реформи... Преместил столицата на Българската =Сарматската държава  от поречието на река Атил /Волга/ в поречието на река Бури Чай /Днепър/. Новата столица е наименована Кара-Балин /сега Киев/. Разбил Готите.

   Кан Алп-Бий /378-402 г./, син на Шек-Алп и Туран-Бика и дядо на кан Атила, разбил 80 хилядната елитна армия на император Валент и превзел укрепения град Дере /Адрианопол/, близо до планината Арбат /Родопи/. Короната на император Валент отнесъл като трофеен подарък на баща си. В чест на тази победа над Римската империя, столицата Кара-Балин е преименована Кандере/сега Киев/. След смъртта на Шек-Алп, той е погребан на върха на близката планина и е издигнат огромен паметник във вид на знака на рода Дуло. На същото място по-късно са погребани и синът му Алп-Бий и внукът му Муенчак, бащата на Атила. Тази местност и досега се назовава “Щековица”. Кан Алп-Бий, известен и под имената кан Дере и кан Арбат, стимулира развитието на търговията между Изтока и Запада /северният път на коприната/. В съвременната европейска историография е представен като хунски вожд под името Донат. Има данни за търговски връзки и със северните, скандинавските народи.

   Кан Боян / 535-590 г./ известен и под името Сандилх, син на кан Реан,  /Мундо, Татра Банат,505-520 г./, внук на кан Масгут /489-505 г./, правнук на кан Ирник /463-489 г./, потомък на кан Атила, в памет на предците променил наименованието на столицата на Българската държава – БАЩУ, сега Киев.  Той обединил древнобългарските митове, легенди, обреди и закони, които били записани на писмената система на старите Българи – куниг,/ кашанско писмо/. По негово време е извършено преброяване на населението в Българската държава и отчетните документи са записани на кашанско писмо. Преди да поеме държавната отговорност, той е бил съуправител на източните територии на кана Бояркиз, вдовицата на кан Болгар/520-535 г./. Византийските императори с които се наложило да води сражения са : Юстинян І /521-565 г./, Юстинян ІІ /565-578 г./ и Тиберий /578-582 г./. Приел като федеративни съюзници Аварите и на Запад в редица битки заедно побеждавали Франките. В руската историография той е представен като вожд на Аварите.

   Кан Аскал /590-593 г./ син на Боян за военните сражения срещу Константинопол приел като федеративни съюзници, освен Аварите и Улучите=Славяните /северни обитатели на Българската държава/. Аварите проявили ревност и били жестоки спрямо тях. След неуспешната атака на Константинопол, кан Аскал защитил новите съюзници - Улучите от Аварите и 200 хиляди от тях ги върнал в родните им места като им осигурил държавна служба и привилегии /окраинци/.

   Кан Албури /593-602 г./ син на Аскал, поради инсцениран спор между Аварите и Улучите=Славяните /кражба на добитък/, умиротворително се намесил като посетил военния щаб на Аварите с цел преговори. Там той умрял при недостатъчно изяснени обстоятелства. Според кан Барадж, той там е убит от Аварите. Според неговия държавен секретар Гази Баба, кан Албури по това време е бил зле със зрението и смъртта му е настъпила вследствие падане от коня.

   След смъртта на кан Албури двамата му синове Кубрат и Шамбат все още не са навършили необходимата възраст за да поемат държавната отговорност. Българската държава изпада в кризисна ситуация. Противоречията във върховния орган КИНЕШ /Народно събрание/ довеждат до неговото разпускане и разделение на държавата на 60  владетелски области. Държавната отговорност поема брата на жената на Албури – Юрган Телес. Той прекратява съюзническия договор с Аварите и обединява държавата. Аварите, почувствали предстоящата заплаха се оттеглили в най-западните български територии – Панония.

   Кан Кубрат /605-665 г./ син на Албури. Известен и под имената Хор, Курт и Курбат. След навършване на необходимите години поема държавната власт от временно управляващия Юрган Телес. Още в началото на своето управление нарежда на по-малкият си брат Шамбат да се подготви, и да формира войски, с които да накаже Аварите за смъртта на баща им Албури. Шамбат изпълнил задачата, покорил Аварите, воювал успешно с Франките и Византия. В централна Европа, той създал обширна самостоятелна държава наречена в чест на предците “ДУЛОБА”. Границите на тази държава обхващали сегашните територии на Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Сърбия, Босна и Черна гора. След 33 годишно управление на тази държава и след загубено сражение в битка с Франките, Шамбат се завръща при своя брат Кубрат. В Дулоба оставил тримата си синове и своята жена. Тяхната по-нататъшна съдба не е достатъчно изяснена. Най-вероятната цел на Шамбат е да иска военна помощ от брат си Кубрат. Такава помощ, обаче не е получил и причината е, че е нарушил единоначалното управление и единство на Българската държава. Само като братски жест, той получил като владение столицата Бащу /Киев/. Дори и този братски жест породил обществено недоволство, започнали да го наричат КИЙ, което означавало отхвърлен от където произлиза и по-късното наименование на сегашният град КИЕВ.

   Проследявайки историческите сведения в “РЛ” и “БЛ” установяваме следното сходство в имената на основателите и създателите на гр. Киев, а именно :

   Щчек =Алп Шек /Баламбер/ 363-378
   Хорив= Хор /Кубрат/ 605-665
   Кий=Кий /Шамбат/

   Тук установяваме следните съществени различия:

   Трите цитирани в летописите лица не са братя. Братя са вторите две лица и те са Кубрат=Хор и Шамбат=Кий. Името на Шамбат е видоизменено в “РЛ”, но е цитирано от Константин Багрянородни в произведението му “За управлението на империята”, където той назовава Киев с наименованието “САМБАТАС”. Следи от деформирани сведения за държавата на Шамбат, Дулоба, намираме в следния текст на “РЛ”:

   Когда же славянский народ, как мы говорили, жил на Дунае, пришли от скифов, то есть от хазар, так называемые болгары, и сели по Дунаю, и были поселенцами на земле славян. Затем пришли белые угры и заселили землю Славянскую. Угры эти появились при царе Ираклии, и они воевали с Хосровом, персидским царем. В те времена существовали и обры, воевали они против царя Ираклия и чуть было его не захватили. Эти обры воевали и против славян и притесняли дулебов – также славян, и творили насилие женам дулебским: бывало, когда поедет обрин, то не позволял запрячь коня или вола, но приказывал впрячь в телегу трех, четырех или пять жен и везти его – обрина, - и так мучили дулебов. Были же эти обры велики телом, и умом горды, и Бог истребил их, умерли все, и не осталось ни одного обрина. И есть поговорка на Руси и доныне: “Погибли, как обры”, - их же нет ни племени, ни потомства. После обров пришли печенеги, а затем прошли черные угры мимо Киева, но было это после – уже при Олеге.
 

...ДУЛЕБИ - СЪЩО СЛАВЯНИ...?

   В съвременната руска историография държавата на Шамбат ДУЛОБА се представя под наименованието “САМО” и като славянска държава. В западната историография Шамбат се представя като франкски търговец-САМО, създал временно просъществувала държава.

   Според “БЛ” това не е така. Двамата синове на кан Кубрат, Кубар и Алцек, след като се отделят от кан Бат Баян /Боян/ 665-683 г. със значителни армии правят преход в Дулоба. Аспарух след период на противоречия с Бат Боян, също прави преход на югозапад и създава т.н. Дунавска България. Тримата братя имат координирани действия и вероятно изпълняват поръченията на чичо си Шамбат.

   Недостатъчно са изяснени противоречията между кан Бат Боян и брат му Аспарух известен и под името Атилеск. Според “БЛ” противоречията между двамата братя възникват след смъртта на баща им кан Кубрат. Има сведения, че противоречията между тях прерастват в широкомащабен военен конфликт, в който Хазарите са взели участие в защита на правата и държавническата концепция на Бат Боян. Сестрата на Бат Боян, Арбак, е била съпруга на хазарския каган Кабан. Според “БЛ” реално участие в този процес е взел и чичото на двамата братя, Шамбат, не само с внушения и концепции за общата държавна политика, но и с военна поддръжка за Аспарух /Атилеску/, чрез своите правомощия да командва войските от региона /т.е. сегашна Украйна/ БАЩУ=КИЙ=КИЕВ, които войски също взели участие в междуособните сражения.

   След смъртта на чичо им Шамбат и заравяне на неговите тленни останки /в региона на сегащното селище Перещепина/, двамата братя Боян и Атилеско, прекратили междуособиците. Кан Бат-Боян разрешил част от населението и военните подразделения, привърженици на Аспарух, без сражения да преминат в Онгала и да атакуват Византия, 680 г. /съгласно последната воля и стратегия на чичо им Шамбат/. При потомците на двамата братя добрите отношения са затвърдени чрез династически бракове. Внучката на Аспарух, Чак-Чак е омъжена за внукът на Бат Боян, кан Сулаби /700-727/. Техният син, кан Айар /727-759/, по молба на майка си  да окаже помощ на Аварите в Дулоба, извършил няколко похода срещу Франките. В 745 г. на него му се наложило да използува силата на оръжието срещу възникнал бунт в собствената му страна в региона на Артан /Прибалтика/.
 

   «РЛ»

   В год 6360 (852), индикта 15, когда начал царствовать Михаил , стала прозываться Русская земля. Узнали мы об этом потому, что при этом царе приходила Русь на Царьград, как пишется об этом в летописании греческом. Вот почему с этой поры начнем и числа положим.
 

   «БЛ»

   Терминът “Урус” е имал преди всичко значение “Велик”. Уруси са назовавани Масагетите, а след военната реформа на кан Алп Шек=Баламбер, Уруси са назовавани военните подразделения, които първи извършват атака, т.е най- смелите. Тази тактика и стратегия е приложена от кан Алп Бий в битката при Адрианопол в 378 г., когато напълно е разгромена 80 хилядната елитна войска на император Валент. Терминът “Урус” присъства и в имената на редица владетели от род Дуло : кан Урус Ружа Бургас/414-434/, кан Урус Айдар/805-855/, Каган Урус /821-840/. Терминът “Урус” присъства и в името Урус Буг, съпругът на внучката на кан Аспарух, Зухра. Те са родителите на кан Винех=Бунек/755-761/.
 

   «РЛ»

   В год 6366 (858). Царь Михаил отправился с воинами на болгар по берегу и морем. Болгары же, увидев, что не смогли противостоять им, попросили крестить их и обещали покориться грекам. Царь же крестил князя их и всех бояр и заключил мир с болгарами.
 

   «БЛ»

   Кан Урус Айдар/805-855/, за разлика от баща си кан Каранджар/787-805/ приел като приоритет невоенните действия, а търговските връзки. Кан Урус Айдар е съвременник на своя сродник от род Дуло, кан Крум Велики=Страшни. Двамата ръководители на българските държави , Киевско-Волжка България и Дунавска България са имали общ език и религия. Кан Крум/802-814/ от род Дуло наистина е СТРАШЕН, защото води поредица успешни войни на Юг-срещу Византия и на Запад- срещу Карл Велики. Първородният син на кан Крум, Будим, обаче, не споделя мислите за тактиката и стратегията на бащата. Будим е на държавна служба при своя сродник кан Урус Айдар. Майката на Айдар –Арйа Услан е сестра на кан Крум. Урус-тархан Будим е главният двигател на правителствената стратегия на кан Урус Айдар, за разширение и развитие на търговските връзки. С тази цел в 816 г. Будим възстановил разрушените от кан Айар в 745 г. укрепени градове в Артан /Прибалтика/ и изградил нови : Шамлин, Джир и Мен. Той направил подбор и наел на държавна служба скандинавци, 1000 анатишки алманци /Германци/ и 5000 байлакски улчийци /Славяни/ от племето Куляба, които държал близо до себе си. Регионът, който бил под управлението на тархан Будим е обхващал сегашните територии на Украйна, Белорусия и Прибалтийските области и се е наричал “АК УРУС”.  Останалата част от държавата на кан Урус Айдар се е наричала “КАРА БУЛГАР”, като смисълът на “КАРА” е “ВЕЛИКА”. От тук произлиза и наименованието на подведомственото на Будим население “БУДИМИ=УРУСИ”.
 

   «РЛ»

   год 6370 (862). Изгнали варяг за море, и не дали им дани, и начали сами собой владеть, и не было среди них правды, и встал род на род, и была у них усобица, и стали воевать друг с другом. И сказали себе: "Поищем себе князя, который бы владел нами и судил по праву". И пошли за море к варягам, к руси. Те варяги назывались русью, как другие называются шведы, а иные норманны и англы, а еще иные готландцы, - вот так и эти. Сказали руси чудь, словене, кривичи и весь: "Земля наша велика и обильна, а порядка в ней нет. Приходите княжить и владеть нами". И избрались трое братьев со своими родами, и взяли с собой всю русь, и пришли, и сел старший, Рюрик, в Новгороде, а другой, Синеус, - на Белоозере, а третий, Трувор, - в Изборске. И от тех варягов прозвалась Русская земля. Новгородцы же - те люди от варяжского рода, а прежде были словене. Через два же года умерли Синеус и брат его Трувор. И принял всю власть один Рюрик, и стал раздавать мужам своим города - тому Полоцк, этому Ростов, другому Белоозеро. Варяги в этих городах - находники, а коренное население в Новгороде - словене, в Полоцке - кривичи, в Ростове - меря, в Белоозере - весь, в Муроме - мурома, и над теми всеми властвовал Рюрик. И было у него два мужа, не родственники его, но бояре, и отпросились они в Царьград со своим родом. И отправились по Днепру, и когда плыли мимо, то увидели на горе небольшой город. И спросили: "Чей это городок?". Те же ответили: "Были три брата" Кий" Щек и Хорив, которые построили городок этот и сгинули, а мы тут сидим, их потомки, и платим дань хазарам". Аскольд же и Дир остались в этом городе, собрали у себя много варягов и стали владеть землею полян. Рюрик же княжил в Новгороде.
 

   «БЛ»

   Синът на Будим е наречен АС. /Приложение : “Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България”. Поради военни заслуги за превземането на разбунтувалия се укрепен град Джир/ 840 г./ той е назоваван Ас Джир. При тази военна кампания в Прибалтика, той пощадил един от водачите на бунта, който имал скандинавски произход, побратимили се с него и той се нарекъл Ас Колд./т. І. стр.33. Асколд=Халиб/. Въпреки своята декларация за покорност, Асколд продължил подривната си дейност в служба на интересите на Хазарите./Приложение : “Религиозните войни между Българите/.

   След смъртта на кан Урус Айдар, в 855г., неговите синове Джилки и Лачин=Рюрик, изпаднали в междособни воини. По-възрастният, кан Джилки /855-882/  наследил държавната власт по право. Неговото име е на стария Български Бог на ветровете. Политиката му е да наложи мюсюлманската религия, която баща им Урус Айдар приел в 822 г. По-младият, Лачин=Рюрик, чието име от пантеона на българските богове означава свещен бял сокол, бил ревностен привърженик и защитник на религията на старите българи. Противоречията по въпросите за религията между двамата братя стигнали до степен на широкомащабни военни сражения. В състава на войските на това “братско” противопоставяне са участвали, не само Хазарите на каган Манас /840-858/, а и на каган Исхак /858-885/, които през целия този период са под командването и стратегията на бег=генерал Иляс. Други участници в братоубийствените сражения са СЕВЕРНИТЕ НАРОДИ, наетите на българска държавна служба улучи=славяни, скандинави и германи от региона на Прибалтика т.е сегашните територии на Дания, Полша, Швеция, Норвегия, Латвия и Финландия. Участници в братоубииствените сражения са и ИЗТОЧНИ НАРОДИ, поканени и наети от бег=стратег=генерал Иляс : тюркмени, кумани, таджики и киргизи и други. От Южната и Западната посока : средноазийския и малоазийския “МЮСЮЛМАНСКИ СВЯТ”, “ВИЗАНТИЯ” и “ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОСТАНКИ ОТ ВЕЛИКАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ”, приемат принципа пряко да не се намесват в този военен конфликт, а само да “СПОМАГАТ” със съветници, идеологически пропагандатори, пари, военни специалисти или в краен случай с ограничени военни контингенти. В 858 г. съюзническите войски на Иляс и Лачин=Рюрик принудили кан Джилки да отстъпи в укрепения град Каранджар, а след това атакували неговата столица Бащу/Киев/. В Прибалтика съюзеният с тях Асколд бил причина за убийството на Будим и организирал срещу Бащу/Киев/ нападение от Север. Отбраната на столицата ръководел Ас Джир. След две седмици обсада и преговори градът се предал с условие, че остава под управлението на Ас Джир и под наблюдението на хазарския наместник Асколд. /т.І. стр.35/. Съюзническите войски се изтеглили от столицата и в Батавил Лачин= Рюрик бил провъзгласен за кан :” ...от метежа на Лачин=Рюрик престанало за съществува единството на държавата Кара=Велика България”.
 

   «РЛ»

   В год 6374 (866). Пошли Аскольд и Дир войной на греков и пришли к ним в 14-й год царствования Михаила. Царь же был в это время в походе на агарян, дошел уже до Черной реки, когда епарх прислал ему весть, что Русь идет походом на Царьград, и возвратился царь. Эти же вошли внутрь Суда, множество христиан убили и осадили Царьград двумястами кораблей. Царь же с трудом вошел в город и всю ночь молился с патриархом Фотием в церкви святой Богородицы во Влахерне, и вынесли они с песнями божественную ризу святой Богородицы, и смочили в море ее полу. Была в это время тишина и море было спокойно, но тут внезапно поднялась буря с ветром, и снова встали огромные волны, разметало корабли безбожных русских, и прибило их к берегу, и переломало, так что немногим из них удалось избегнуть этой беды и вернуться домой.
 

   «БЛ»

   В 860 г.  бег Иляс и провъзгласилия се за кан Лачин=Рюрик разпореждат на Ас Джир и Асколд да извършат внезапно и безпощадно нападение на Константинопол. Това съвпада с посещението на братята Кирил и Методий в Хазария и дава основание да се допусне, че причината за това нападение е да се осуети приемането на християнството в Дунавска България. Тази военна експедиция завършила с големи загуби. В 863 г. в Бащу/Киев/ пламнало въстание при което населението на града разгромило хазарския квартал. Обезпокоен, че това ще засили властта на Ас Джир, Асколд организира разгром на  мюсюлманския квартал. В разгара на тези събития, войските на кан Джилки атакували и превзели Батавил и се запътили към Бащу/Киев/. Не очакващ това нападение, Лачин=Рюрик избягал в Хазария при бег Иляс, а Асколд избягал в Галидж/Новгород/ където бил неговият син Турма /в руските летописи Трувор/. Ас Джир посрещнал кан Джилки, който отново му възложил управлението на столицата, а след това оттеглил войските си в Батавил. На следващата година Иляс и Лачин=Рюрик със 75 хилядна войска, състояща се основно от кумани и печенеги атакували Батавил от Юг. От Север войски водени от Асколд и синът му Турма  предвиждали да се съединят с войските на Иляс. Част от войските им, водени от Асколд били пуснати от Ас Джир да влезат в Бащу/Киев/ без сражение. Другата част, водени от Турма нападнали Батавил където Турма бил убит с копие от водача на анчийците-защитници на Батавил, Нанкай./т.І. стр.37/. Поради военното превъзходство на противника, кан Джилки бил принуден да се  оттегли с войските си в Каранджар. Батавил бил подложен на грабежи и опожарен. След победата, хазарите и печенегите се скарали за плячката. Кан Джилки разширил своите владения и извършил обществени и държавни реформи. Когато вестта за смъртта на всемогъщия Иляс дошла в Бащу/Киев/, неговият слуга Асколд убил Ас Джир и най-голямия му син. Асколд, “...замислял да завземе за своите деца Болгар и Кара Болгар..”. В 870 година Лачин=Рюрик пренебрегнал своята жена, сестрата  на хазарския каган Исхак и се оженил за маджарка. Това разярило кагана и той го лишил от своята подкрепа. Вероятно не случайно в същата 870 година, Асколд възложил на своя син Булат да завземе Джир /т.е.укрепения град Джир, изграден в 816 г. от тархан Будим/. В този план му попречил военоначалникът на Северния регион с име ЕРИК, който бил от скандинавски произход и е назначен кан Джилки./т.І. стр.42/ Ерик, в изпълнение на военната си операция пленил втория син на Асколд, Булат. Вторият син на убития от Асколд, Ас Джир, се казвал Джун. Той успял да избяга от Бащу/Киев/ в деня на убийството на баща си  и по-големия си брат. Той е правнук на кана на Дунавска България кан Крум и от текста личи, че е имал поддръжката на Маджарите. Джун и Алмиш, внукът на кан Джилки активно участват в роднинските военни операции. Същото прави и синът на Лачин=Рюрик, Угор Лачин= Игор Рюрюков.
 

   «РЛ»

   В год 6390 (882). Выступил в поход Олег, взяв с собою много воинов: варягов, чудь, словен, мерю, весь, кривичей, и пришел к Смоленску с кривичами, и принял власть в городе, и посадил в нем своего мужа. Оттуда отправился вниз, и взял Любеч, и также посадил мужа своего. И пришли к горам Киевским, и узнал Олег, что княжат тут Аскольд и Дир. Спрятал он одних воинов в ладьях, а других оставил позади, и сам приступил, неся младенца Игоря. И подплыл к Угорской горе, спрятав своих воинов, и послал к Аскольду и Диру, говоря им, что-де "мы купцы, идем в Греки от Олега и княжича Игоря. Придите к нам, к родичам своим". Когда же Аскольд и Дир пришли, выскочили все остальные из ладей, и сказал Олег Аскольду и Диру: "Не князья вы и не княжеского рода, но я княжеского рода", и показал Игоря: "А это сын Рюрика". И убили Аскольда и Дира, отнесли на гору и погребли Аскольда на горе, которая называется ныне Угорской, где теперь Ольмин двор; на той могиле Ольма поставил церковь святого Николы; а Дирова могила - за церковью святой Ирины. И сел Олег, княжа, в Киеве, и сказал Олег: "Да будет это мать городам русским". И были у него варяги, и славяне, и прочие, прозвавшиеся русью. Тот Олег начал ставить города и установил дани словенам, и кривичам, и мери, и установил варягам давать дань от Новгорода по 300 гривен ежегодно ради сохранения мира, что и давалось варягам до самой смерти Ярослава.
 

   «БЛ»

   По нареждане на кан Джилки в 882 г.от Галидж/Новгород/  към Бащу/Киев/ с военни сили се придвижил синът на скандинавеца Ерик, Салахби=Олег. От Болгар към Бащу/Киев/, също с военни сили се придвижил военоначалникът Албуга. Срещу войските на Албуга, Джун и Алмиш се устремили войските на най-стария син на Алмиш, Арбат: “ Той служел на Лачин=Рюрик....”; Те били ревностни защитници на старата религия на българите, на вярата в Бог Тангра. Войските на Арбат са башкорти. В сражението /882 г./ между войските на бащата Алмиш и Арбат, синът загубил. В сражението между войските на техния родственик, цар Симеон/895 г./, Арбат=Арпад, отново загубил сражението, но спечелил войната за създаване на самостоятелна и независима държава  в сърцето на централна Европа-Унгария, т.е. северозападната част на Дунавска България. Там Аварите, изповядващи старата българска религия и притиснени от наложеното им от кан=княз Борис християнство, го приели като освободител. След смъртта на кан Джилки /882 г./ държавното управление поема синът му кан Бат Угор /882-895/. След като загубил сражението срещу баща си, Арбат се скрил в Батавил. Когато войските на Алмиш стигнали до крепостта, хазарите се готвели за сражение, но Арбат отворил една от двете врати,  посрещнал ги и се извинил на баща си. Градът бил завзет от войските на Алмиш и Джун. Алмиш не убил своя родственик Лачин=Рюрик, а го пуснал с двете си жени да отиде в Хазария, където скоро сред това умрял./т.І. стр.43/. След това войските им завзели Бащу/Киев/. Там пристигнали и войските на Салахби=Олег. Асколд бил поканен да се подчини. По време на тези преговори Асколд направил опит да убие с меча си Салахби=Олег. Джун, обаче го изпреварил, като го убил с копието на близко стоящия войник. От тогава на Джун уважително му казвали Бата, защото справедливо наказал убиеца на своя баща Ас Джир./т.І. стр.44/. За съуправители на Бащу/Киев/ били определени Джун и Салахби=Олег, а кан Алмиш определил за нова столица град Болгар. Отбелязано е също, че по съвета на Джун, Алмиш е приел принципа за участието  в управлението на Бащу/Киев/ и на сина на Лачин=Рюрик, Угор Лачин=Игор Рюрюков.
 

   «РЛ»

   В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, пришли к Днепру и стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые прозвались Угорскими горами, и стали воевать с жившими там волохами и славянами. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем Славянскую землю захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской. И стали угры воевать с греками и попленили землю Фракийскую и Македонскую до самой Селуни. И стали воевать с моравами и чехами. Был един народ славянский: славяне, которые сидели по Дунаю, покоренные уграми, и моравы, и чехи, и поляки, и поляне, которые теперь зовутся русь. Для них ведь, моравов, первых созданы буквы, названные славянской грамотой; эта же грамота и у русских, и у болгар дунайских.
 

   «БЛ»

   В  884 г. пълномощниците на кан Алмиш, които отговарят за старата столица Бащу/Киев/, Джун и Салахби=Олег топло се разделят с него. Той заминава в новата столица Болгар в средното течение на р.Волга и на тръгване им обещава своята подръжка. В 885 г. съуправителите Джун и Салахби=Олег изпратили до кан Алмиш писмо със следния текст : «...След Вашето заминаване /в новата столица Болгар/ , тук, в Бащу/Киев/ не остана нито един правовед и въобще знаещ грамота /арабографическо писмо/, а има немалко умеещи да пишат по берсулски /т.е. кирилица/, а и Симеон/цар Симеон/е наш приятел.». /т. ІІІ. стр.99/. По същото време кирилицата започва да се ползва като писмена система и в северните прибалтийски области за което свидетелстват археологичиски находки в Новгород, т.н. грамоти върху кора от брест.
 

   «РЛ»

   В год 6410 (902). Леон-царь нанял угров против болгар. Угры же, напав, попленили всю землю Болгарскую. Симеон же, узнав об этом, пошел на угров, а угры двинулись против него и победили болгар, так что Симеон едва убежал в Доростол.
 

   «БЛ»

   В българските летописи «ДТ» няма такова сведение. Има друго сведение, че синът на Джун, Борис, който командвал анчийците е бил женен за дъщерята на цар Симеон и нееднократно пътувал до Дунавска България./т.ІІІ.стр.98/. В 911г.синът на Асколд, верният на хазарите Худ, нападнал Бащу/Киев/ и го превзел. Предал цялата власт на Угор Лачин /Игор Рюрюков/ и пленил Борис и Джакин, сина на Арбат. След това организирал поход до Азербейджан и Персия, където ползвал Борис за преводач, а Джакин продал на хорезмийски търговци. При едно от сраженията Борис успял да избяга и попаднал в Багдад, а там се включил във великото султанско посолство, пристигнало в 922г. при кан Алмш. Худ продължил набезите си в мюсюлманските области. Неговата жена е Улджай /Олга/, датчанка по произход. При едно от следващите сражения с военни кораби по р.Волга, близо до гр.Болгар, неговите 5000 войни били сразени от флота на Салахби/Олег/. Худ бил предаден на един от военноначалниците на Алмиш, Барак, който го обесил. Салахби /Олег/ превзел Хорисдан и Бащу/Киев/ и се оженил за вдовицата на Худ, датчанката Улджай/Олга/.
 

   «РЛ»

   В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из Пскова, именем Ольгу.
 

   «БЛ»

   В 921г. Угор Лачин /Игор Рюрюков/с помоща на хазарите отново завзема Бащу/Киев/ и първата му работа била да се ожени за попадналата в плен, датчанката Улджай /Олга/. В Болгар, той изпратил свои посланници да отнесат неговите думи : « Аз чух брат, че ти мъчиш привържениците на нашата стара българска вера, към която се отнасям и аз. Пази се, защото аз станах самостоятелен уруски бег и съм в състояние да помогна на моите единоверци »./т.І.стр.58/.
 

   «РЛ»

   В год 6415 (907). Пошел Олег на греков, оставив Игоря в Киеве; взял же с собою множество варягов, и славян, и чуди, и кривичей, и мерю, и древлян, и радимичей, и полян, и северян, и вятичей, и хорватов, и дулебов, и тиверцев, известных как толмачи: этих всех называли греки "Великая Скифь". И с этими всеми пошел Олег на конях и в кораблях; и было кораблей числом 2000. И пришел к Царьграду: греки же замкнули Суд, а город затворили. И вышел Олег на берег, и начал воевать, и много убийств сотворил в окрестностях города грекам, и разбили множество палат, и церкви пожгли. А тех, кого захватили в плен, одних иссекли, других замучили, иных же застрелили, а некоторых побросали в море, и много другого зла сделали русские грекам, как обычно делают враги.
 

   «БЛ»

   В 922 г. В столицата на Алмиш гр. Болгар, пристигнало великото посолство от арабския халифат. Главен посланник бил Рази, а секретар Ахмед...с тях дошли множество мули, майстори и търговци...мюсюлманската религия била приета за държавна. В 925 г. Субаш, син на Балус, построил болница и аптека в гр.Буляр. Неговият род е от Бухара и предците му били богати търговци, а лечителството било семейна традиция. В Бащу/Киев/, той се заел да излекува смъртно болния син на Угор Лачин/Игор Рюрюков/ Борис/Светослав/, който безуспешно лекували балинските и румски /византийски/ лекари. Когато майката на Борис/Светослав/- датчанката Улджай/Олга/ го запитала защо го правиш, Субаш отговорил : « Моят баща много забогатя от румски вещи които купи от Угор/Игор/ и аз се чувствам задължен към него. Затова искам да помогна на неговия син. – Какви ще бъдат твоите условия?, запитала тя. – Ако го излекувам Борис да не приема християнството, казал Субаш».
 

   «РЛ»

   И жил Олег, княжа в Киеве, мир имея со всеми странами. И пришла осень, и вспомнил Олег коня своего, которого прежде поставил кормить, решив никогда на него не садиться, Ибо спрашивал он волхвов и кудесников: "От чего я умру?". И сказал ему один кудесник: "Князь! От коня твоего любимого, на котором ты ездишь, - от него тебе и умереть?". Запали слова эти в душу Олегу, и сказал он: "Никогда не сяду на него и не увижу его больше". И повелел кормить его и не водить его к нему, и прожил несколько лет, не видя его, пока не пошел на греков. А когда вернулся в Киев и прошло четыре года, - на пятый год помянул он своего коня, от которого волхвы предсказали ему смерть. И призвал он старейшину конюхов и сказал: "Где конь мой, которого приказал я кормить и беречь?". Тот же ответил: "Умер". Олег же посмеялся и укорил того кудесника, сказав: "Неверно говорят волхвы, но все то ложь: конь умер, а я жив". И приказал оседлать себе коня: "Да увижу кости его". И приехал на то место, где лежали его голые кости и череп голый, слез с коня, посмеялся и сказал: "От этого ли черепа смерть мне принять?". И ступил он ногою на череп, и выползла из черепа змея, и ужалила его в ногу. И от того разболелся и умер. Оплакивали его все люди плачем великим, и понесли его, и похоронили на горе, называемою Щековица; есть же могила его и доныне, слывет могилой Олеговой. И было всех лет княжения его тридцать и три.
 

   «БЛ»

   Кан Алмиш се готвел за война с хазарите, но се случило нещо, което провалило плановете му. Пред самия поход Салахби/Олег/ решил да си купи кон и се отправил към българската област Ака Басан която я наричали и Хорезм. Там той харесал кон, който го наричали Джилан. Обаче при покупката си изпуснал под краката на коня една монета и невнимателно се навел да я вземе. Джилан, който бил обучен в боя да рита пешаците го ритнал с копито и намясто го убил. Алмиш бил потресен от тази загуба и лично присъствал на неговото погребение. Част от скандинавците, наети от Салахби/Олег/ скоро след погребението му се отправили към своите земи. Другата част от скандинавците се отправила към Джир заудно със сина на Салахби/Олег/, Хум, където разказват, че неговият дядо Ерик бил още жив. Алмиш назначил Хум за нов наместник управител на укрепения град Джир. В 925г. Угор Лачин/Игор Рюрюков/, успял да превземе от Хум този град, но в същата година, с помоща на Алмиш владението на Хум е възстановено.т.І.стр.62-65/.
 

   «РЛ»

   В год 6421 (913). После Олега стал княжить Игорь. В это же время стал царствовать Константин, сын Леона. И затворились от Игоря древляне по смерти Олега.

   В год 6422 (914). Пошел Игорь на древлян и, победив их, возложил на них дань больше Олеговой.

   В год 6428 (920). У греков поставлен царь Роман. Игорь же воевал против печенегов.

   В год 6449 (941). Пошел Игорь на греков. И послали болгары весть царю, что идут русские на Царьград: 10 тысяч кораблей. И пришли, и подплыли, и стали воевать страну Вифинскую, и попленили землю по Понтийскому морю до Ираклии и до Пафлагонской земли, и всю страну Никомидийскую попленили, и Суд весь пожгли. А кого захватили - одних распинали, в других же, перед собой их ставя, стреляли, хватали, связывали назад руки и вбивали железные гвозди в головы. Много же и святых церквей предали огню, монастыри и села пожгли и по обоим берегам Суда захватили немало богатств. Когда же пришли с востока воины - Панфир-деместик с сорока тысячами, Фока-патриций с македонянами, Федор-стратилат с фракийцами, с ними же и сановные бояре, то окружили русь. Русские же, посовещавшись, вышли против греков с оружием, и в жестоком сражении едва одолели греки. Русские же к вечеру возвратились к дружине своей и ночью, сев в ладьи, отплыли. Феофан же встретил их в ладьях с огнем и стал трубами пускать огонь на ладьи русских. И было видно страшное чудо. Русские же, увидев пламя, бросились в воду морскую, стремясь спастись, и так оставшиеся возвратились домой. И, придя в землю свою, поведали - каждый своим - о происшедшем и о ладейном огне. "Будто молнию небесную, - говорили они, - имеют у себя греки и, пуская ее, пожгли нас; оттого и не одолели их". Игорь же, вернувшись, начал собирать множество воинов и послал за море к варягам, приглашая их на греков, снова собираясь идти на них.

   И год 6430 (942). Симеон ходил на хорватов, и победили его хорваты, и умер, оставив Петра, своего сына, князем над болгарами

   В год 6452 (944). Игорь же собрал воинов многих: варягов, русь, и полян, и словен, и кривичей, и тиверцев, - и нанял печенегов, и заложников у них взял, - и пошел на греков в ладьях и на конях, стремясь отомстить за себя. Услышав об этом, корсунцы послали к Роману со словами: "Вот идут русские, без числа кораблей их, покрыли море корабли". Также и болгары послали весть, говоря: "Идут русские и наняли себе печенегов". Услышав об этом, царь прислал к Игорю лучших бояр с мольбою, говоря: "Не ходи, но возьми дань, какую брал Олег, прибавлю и еще к той дани". Также и к печенегам послал паволоки и много золота. Игорь же, дойдя до Дуная, созвал дружину, и стал с нею держать совет, и поведал ей речь цареву. Сказала же дружина Игорева: "Если так говорит царь, то чего нам еще нужно, - не бившись, взять золото, и серебро, и паволоки? Разве знает кто - кому одолеть: нам ли, им ли? Или с морем кто в союзе? Не по земле ведь ходим, но по глубине морской: всем общая смерть". Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.

   Игорь же начал княжить в Киеве, мир имея ко всем странам. И пришла осень, и стал он замышлять пойти на древлян, желая взять с них еще большую дань.

   В год 6453 (945). В тот год сказала дружина Игорю: "Отроки Свенельда изоделись оружием и одеждой, а мы наги. Пойдем, князь, с нами за данью, и себе добудешь, и нам". И послушал их Игорь - пошел к древлянам за данью и прибавил к прежней дани новую, и творили насилие над ними мужи его. Взяв дань, пошел он в свой город. Когда же шел он назад, - поразмыслив, сказал своей дружине: "Идите с данью домой, а я возвращусь и похожу еще". И отпустил дружину свою домой, а сам с малой частью дружины вернулся, желая большего богатства. Древляне же, услышав, что идет снова, держали совет с князем своим Малом: "Если повадится волк к овцам, то вынесет все стадо, пока не убьют его; так и этот: если не убьем его, то всех нас погубит". И послали к нему, говоря: "Зачем идешь опять? Забрал уже всю дань". И не послушал их Игорь; и древляне, выйдя из города Искоростеня, убили Игоря и дружинников его, так как было их мало. И погребен был Игорь, и есть могила его у Искоростеня в Деревской земле и до сего времени.
 

   «БЛ»

   Кан Алмиш имал четирма синове и една дъщеря. Най-старият от синовете, Арбат бил защитник на старата българска религия и в 882 г. в съюз със своя чичо Лачин/Рюрик/, той воювал срещу баща си, а в 885 г. воювал срещу цар Симеон. Вече отбелязахме предположението, че при второто сражение като умиротворител се е намесил старият Борис и Арбат с неговите българи, маджари и аварите образувал самостоятелна държава Унгария. По-малкият син на Алмиш се казвал Мала. При религиозните междуособни войни, той и сестра им Зухра неколкократно попадали в плен на едната или другата страна от враждуващите военни групировки. Алмиш имал надежда, че синът Мала ще наследи държавната му отговорност, но неговата съдба се оказала значително по-сложна. В 944 г., той отговарял за южната област на държавата, където били градовете Хорисдан, Хурса, Харка, Салатау, Чалъй и др. Пратеник на хазарския бег Кубар уведомил Угор Лачин /Игор Рюрюков/че няма да противодействат, ако той завземе Кара-България и той реши да провокира война срещу Хорисдан. Той поискал от Мала да му плати данък. Мала се съгласил и дал исканото. Тогава той отново поискал данък, този път за жена си Улджай /Олга/. Мала отново му дал. Но Угор/Игор/ със своите балински войски от Шамлин се явил пред Хорисдан трети път и поискал вече данък и за своя син Борис/Светослав/. Този път Мала отказал. Започнала война при която Угор/Игор/ бил пленен. Жената на Мала, бивша преди това жена на Угор/Игор/, която избягала от него заради интригите на Улджай /Олга/ заповядала да бъде разкъсан улбия/Угор/ и късовете му да висят по дърветата.
 

   «РЛ»

   Ольга же была в Киеве с сыном своим, ребенком Святославом, и кормилец его был Асмуд, а воевода Свенельд - отец Мстиши. Сказали же древляне: "Вот убили мы князя русского; возьмем жену его Ольгу за князя нашего Мала и Святослава возьмем и сделаем ему, что захотим". И послали древляне лучших мужей своих, числом двадцать, в ладье к Ольге, и пристали в ладье под Боричевым. Ведь вода тогда текла возле Киевской горы, а люди сидели не на Подоле, но на горе. Город же Киев был там, где ныне двор Гордяты и Никифора, а княжеский двор был в городе, где ныне двор Воротислава и Чудина, а место для ловли птиц было вне города; был вне города и другой двор, где стоит сейчас двор доместика, позади церкви святой Богородицы; над горою был теремной двор - был там каменный терем. И поведали Ольге, что пришли древляне, и призвала их Ольга к себе, и сказала им: "Гости добрые пришли". И ответили древляне: "Пришли, княгиня". И сказала им Ольга: "Так говорите же, зачем пришли сюда?". Ответили же древляне: "Послала нас Деревская земля с такими словами: "Мужа твоего мы убили, так как муж твой, как волк, расхищал и грабил, а наши князья хорошие, потому что берегут Деревскую землю, - пойди замуж за князя нашего за Мала"". Было ведь имя ему Мал, князю древлянскому. Сказала же им Ольга: "Любезна мне речь ваша, - мужа моего мне уже не воскресить; но хочу воздать вам завтра честь перед людьми своими; ныне же идите к своей ладье и ложитесь в ладью, величаясь, а утром я пошлю за вами, а вы говорите: "Не едем на конях, ни пеши не пойдем, но понесите нас в ладье", - и вознесут вас в ладье", и отпустила их к ладье. Ольга же приказала выкопать яму великую и глубокую на теремном дворе, вне града, На следующее утро, сидя в тереме, послала Ольга за гостями, и пришли к ним, и сказали: "Зовет вас Ольга для чести великой". Они же ответили: "Не едем ни на конях, ни на возах и пеши не идем, но понесите нас в ладье". И ответили киевляне: "Нам неволя; князь наш убит, а княгиня наша хочет за вашего князя", - и понесли их в ладье. Они же сидели, величаясь, избоченившись и в великих нагрудных бляхах. И принесли их на двор к Ольге, и как несли, так и сбросили их вместе с ладьей в яму. И, склонившись к яме, спросила их Ольга: "Хороша ли вам честь?". Они же ответили: "Горше нам Игоревой смерти". И повелела засыпать их живыми; и засыпали их.
 

   «БЛ»

   Овдовелата Улджай /Олга/се придвижвала към Хорисдан с нови балински войски от галиджийците защото анчийците отказали да воюват с българите. Между кара-българите настанало разцепление: барините решили да продължат войната с балинците, а каубуците  начело с род Риштау, недоволни от управлението на Мала преминали този път на страната на Улджай/Олга/. При помоща на каубуйците и балинците, Хорсидан бил превзет и МАЛА пленен. Пленниците ги отвели в Бащу/Киев/ където Мала с барините били настанени в бившият дворец на Алмиш, а Емирът, който също бил пленник, го определили за теляк в банята на Улджай/Олга/ Там той я овладял като жребец. След това Улджай /Олга/ назначила Мала за пръв уруски бег /военноначалник/. Скоро след това дошли батишки посланници с предложение да се ожени за техния бег Мардан. Мала убил техните посланници защото почувствал заплаха за своето положение. /т.І.стр.87/.
 

   «РЛ»

   Отправилась Ольга в Греческую землю и пришла к Царьграду. И был тогда царь Константин, сын Льва, и пришла к нему Ольга, и, увидев, что она очень красива лицом и разумна, подивился царь ее разуму, беседуя с нею, и сказал ей: "Достойна ты царствовать с нами в столице нашей". Она же, поразмыслив, ответила царю: "Я язычница; если хочешь крестить меня, то крести меня сам - иначе не крещусь". И крестил ее царь с патриархом. Просветившись же, она радовалась душой и телом; и наставил ее патриарх в вере, и сказал ей: "Благословенна ты в женах русских, так как возлюбила свет и оставила тьму. Благословят тебя сыны русские до последних поколений внуков твоих". И дал ей заповеди о церковном уставе, и о молитве, и о посте, и о милостыне, и о соблюдении чистоты телесной.
 

   «БЛ»

   Упджай /Олга/ опасявайки се, че нейната връзка с емира ще стане известна, наредила на Мала да убие нейната служителка станала свидетелка на греха й...тя често прекъсвала съветът на болярите и приемът на посланниците за съвокупление с любовника си направо на тронното място.
 

ПОВЕСТЬ ВРЕМЕННЫХ ЛЕТ
КОЯТО Е ОСНОВА НА РУСКАТА ИСТОРИЯ ИМА СЛЕДНАТА ИСТОРИЯ

   В  първата половина на 18 век германеца Готфрид Байер, назначен на работа като академик в Санкт Петербургската академия на науките публикувал на немски език първото издание на РУСКИТЕ ЛЕТОПИСИ ПОД ЗАГЛАВИЕ “О ВАРЯГАХ”

   За 6 септември 1732 г. друг германец назначен на работа като академик в Санкт Петербургската академия на науките Герхард Мюлер, ползвайки фрагменти от академик Байер подготвил доклад за тържественото заседание на Академията на науките със заглавие : “О произхождении народа и имени Российского”. Докладът бил на немски език. Настанал скандал. Главен противник на германските фалшификации за произхода на руския народ и държавност бил Ломоносов. В 1734 г. Светият синод, също изразил становище, че летописите са пълни с лъжи и позорят руския народ.

   ОСНОВНИЯТ ГРЯХ НА РУСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Е НЕПРИЗНАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА РОДСТВЕНА ВРЪЗКА.
   СЪВМЕСТНИЯ ГРЯХ НА БЪЛГАРСКАТА И РУСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Е ОСАКАТЯВАНЕТО НА ИСТОРИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ.

COPYRIGHT ATENEY 2001-2005