|
Първите, най-ранните сведения в “РЛ” се определят във времето 996 г. Втората редакция и допълнения са в 1037 г. Третата редакция с допълнения е в 1113 г. от руския летописец Нестор, а четвъртата редакция е в 1228 г. Трябва, обаче да вземем под внимание и становището на руския изследовател Скринников, който установява следното: “...какви оригинални документи са останали...практически никакви...съхранили са се само късни преписи от ХVІІ в. От времето на династията Романови, които ...унищожили или преписали в изгодна за себе си светлина почти всички документи на старата руска история.”.
Възлов проблем, свързан с най-старата история на Русия е създаването и най–ранната история на град Киев.
Представяме превода на древния текст от академик Д. С. Лихачов.
«РЛ»
Поляне же жили в те времена отдельно и управлялись своими родами; ибо и до той братии (о которой речь в дальнейшем) были уже поляне, и жили они все своими родами на своих местах, и каждый управлялся самостоятельно. И были три брата: один по имени Кий, другой - Щек и третий - Хорив, а сестра их - Лыбедь. Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, которая прозвалась по имени его Хоривицей. И построили город в честь старшего своего брата, и назвали его Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были те мужи мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне и доныне в Киеве.
Некоторые же, не зная, говорят, что Кий был перевозчиком; был-де тогда у Киева перевоз с той стороны Днепра, отчего и говорили: "На перевоз на Киев". Если бы был Кий перевозчиком, то не ходил бы к Царьграду; а этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, то, говорят, что великих почестей удостоился от царя, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок невеликий, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то - Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и умер; и братья его Щек и Хорив и сестра их Лыбедь тут же скончались.
И после этих братьев стал род их держать княжение у полян, а у древлян было свое княжение, а у дреговичей свое, а у славян в Новгороде свое, а другое на реке Полоте, где полочане. От этих последних произошли кривичи, сидящие в верховьях Волги, и в верховьях Двины, и в верховьях Днепра, их же город - Смоленск; именно там сидят кривичи. От них же происходят и северяне. А на Белоозере сидит весь, а на Ростовском озере меря, а на Клещине озере также меря. А по реке Оке - там, где она впадает в Волгу, - мурома, говорящая на своем языке, и черемисы, говорящие на своем языке, и мордва, говорящая на своем языке. Вот только кто говорит по-славянски на Руси: поляне, древляне, новгородцы, полочане, дреговичи, северяне, бужане, прозванные так потому, что сидели по Бугу, а затем ставшие называться волынянами. А вот другие народы, дающие дань Руси: чудь, меря, весь, мурома, черемисы, мордва, пермь, печера, ямь, литва, зимигола, корсь, нарова, ливы, - эти говорят на своих языках, они - от колена Иафета и живут в северных странах.”
От приложения текст ясно личи, че Българите там нито са съществували нито ги има през ІХ в. !?
«БЛ»
Кан Булюмар-Шек, известен и под имената Шек-Алп и Баламбер /363-378 г./, извъшил държавни, военни и обществени реформи... Преместил столицата на Българската =Сарматската държава от поречието на река Атил /Волга/ в поречието на река Бури Чай /Днепър/. Новата столица е наименована Кара-Балин /сега Киев/. Разбил Готите.
Кан Алп-Бий /378-402 г./, син на Шек-Алп и Туран-Бика и дядо на кан Атила, разбил 80 хилядната елитна армия на император Валент и превзел укрепения град Дере /Адрианопол/, близо до планината Арбат /Родопи/. Короната на император Валент отнесъл като трофеен подарък на баща си. В чест на тази победа над Римската империя, столицата Кара-Балин е преименована Кандере/сега Киев/. След смъртта на Шек-Алп, той е погребан на върха на близката планина и е издигнат огромен паметник във вид на знака на рода Дуло. На същото място по-късно са погребани и синът му Алп-Бий и внукът му Муенчак, бащата на Атила. Тази местност и досега се назовава “Щековица”. Кан Алп-Бий, известен и под имената кан Дере и кан Арбат, стимулира развитието на търговията между Изтока и Запада /северният път на коприната/. В съвременната европейска историография е представен като хунски вожд под името Донат. Има данни за търговски връзки и със северните, скандинавските народи.
Кан Боян / 535-590 г./ известен и под името Сандилх, син на кан Реан, /Мундо, Татра Банат,505-520 г./, внук на кан Масгут /489-505 г./, правнук на кан Ирник /463-489 г./, потомък на кан Атила, в памет на предците променил наименованието на столицата на Българската държава – БАЩУ, сега Киев. Той обединил древнобългарските митове, легенди, обреди и закони, които били записани на писмената система на старите Българи – куниг,/ кашанско писмо/. По негово време е извършено преброяване на населението в Българската държава и отчетните документи са записани на кашанско писмо. Преди да поеме държавната отговорност, той е бил съуправител на източните територии на кана Бояркиз, вдовицата на кан Болгар/520-535 г./. Византийските императори с които се наложило да води сражения са : Юстинян І /521-565 г./, Юстинян ІІ /565-578 г./ и Тиберий /578-582 г./. Приел като федеративни съюзници Аварите и на Запад в редица битки заедно побеждавали Франките. В руската историография той е представен като вожд на Аварите.
Кан Аскал /590-593 г./ син на Боян за военните сражения срещу Константинопол приел като федеративни съюзници, освен Аварите и Улучите=Славяните /северни обитатели на Българската държава/. Аварите проявили ревност и били жестоки спрямо тях. След неуспешната атака на Константинопол, кан Аскал защитил новите съюзници - Улучите от Аварите и 200 хиляди от тях ги върнал в родните им места като им осигурил държавна служба и привилегии /окраинци/.
Кан Албури /593-602 г./ син на Аскал, поради инсцениран спор между Аварите и Улучите=Славяните /кражба на добитък/, умиротворително се намесил като посетил военния щаб на Аварите с цел преговори. Там той умрял при недостатъчно изяснени обстоятелства. Според кан Барадж, той там е убит от Аварите. Според неговия държавен секретар Гази Баба, кан Албури по това време е бил зле със зрението и смъртта му е настъпила вследствие падане от коня.
След смъртта на кан Албури двамата му синове Кубрат и Шамбат все още не са навършили необходимата възраст за да поемат държавната отговорност. Българската държава изпада в кризисна ситуация. Противоречията във върховния орган КИНЕШ /Народно събрание/ довеждат до неговото разпускане и разделение на държавата на 60 владетелски области. Държавната отговорност поема брата на жената на Албури – Юрган Телес. Той прекратява съюзническия договор с Аварите и обединява държавата. Аварите, почувствали предстоящата заплаха се оттеглили в най-западните български територии – Панония.
Кан Кубрат /605-665 г./ син на Албури. Известен и под имената Хор, Курт и Курбат. След навършване на необходимите години поема държавната власт от временно управляващия Юрган Телес. Още в началото на своето управление нарежда на по-малкият си брат Шамбат да се подготви, и да формира войски, с които да накаже Аварите за смъртта на баща им Албури. Шамбат изпълнил задачата, покорил Аварите, воювал успешно с Франките и Византия. В централна Европа, той създал обширна самостоятелна държава наречена в чест на предците “ДУЛОБА”. Границите на тази държава обхващали сегашните територии на Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Сърбия, Босна и Черна гора. След 33 годишно управление на тази държава и след загубено сражение в битка с Франките, Шамбат се завръща при своя брат Кубрат. В Дулоба оставил тримата си синове и своята жена. Тяхната по-нататъшна съдба не е достатъчно изяснена. Най-вероятната цел на Шамбат е да иска военна помощ от брат си Кубрат. Такава помощ, обаче не е получил и причината е, че е нарушил единоначалното управление и единство на Българската държава. Само като братски жест, той получил като владение столицата Бащу /Киев/. Дори и този братски жест породил обществено недоволство, започнали да го наричат КИЙ, което означавало отхвърлен от където произлиза и по-късното наименование на сегашният град КИЕВ.
Проследявайки историческите сведения в “РЛ” и “БЛ” установяваме следното сходство в имената на основателите и създателите на гр. Киев, а именно :
Щчек =Алп Шек /Баламбер/ 363-378
Хорив= Хор /Кубрат/ 605-665
Кий=Кий /Шамбат/
Тук установяваме следните съществени различия:
Трите цитирани в летописите лица не са братя. Братя са вторите две лица и те са Кубрат=Хор и Шамбат=Кий. Името на Шамбат е видоизменено в “РЛ”, но е цитирано от Константин Багрянородни в произведението му “За управлението на империята”, където той назовава Киев с наименованието “САМБАТАС”. Следи от деформирани сведения за държавата на Шамбат, Дулоба, намираме в следния текст на “РЛ”:
Когда же славянский народ, как мы говорили, жил на Дунае, пришли от скифов, то есть от хазар, так называемые болгары, и сели по Дунаю, и были поселенцами на земле славян. Затем пришли белые угры и заселили землю Славянскую. Угры эти появились при царе Ираклии, и они воевали с Хосровом, персидским царем. В те времена существовали и обры, воевали они против царя Ираклия и чуть было его не захватили. Эти обры воевали и против славян и притесняли дулебов – также славян, и творили насилие женам дулебским: бывало, когда поедет обрин, то не позволял запрячь коня или вола, но приказывал впрячь в телегу трех, четырех или пять жен и везти его – обрина, - и так мучили дулебов. Были же эти обры велики телом, и умом горды, и Бог истребил их, умерли все, и не осталось ни одного обрина. И есть поговорка на Руси и доныне: “Погибли, как обры”, - их же нет ни племени, ни потомства. После обров пришли печенеги, а затем прошли черные угры мимо Киева, но было это после – уже при Олеге.
...ДУЛЕБИ - СЪЩО СЛАВЯНИ...?
В съвременната руска историография държавата на Шамбат ДУЛОБА се представя под наименованието “САМО” и като славянска държава. В западната историография Шамбат се представя като франкски търговец-САМО, създал временно просъществувала държава.
Според “БЛ” това не е така. Двамата синове на кан Кубрат, Кубар и Алцек, след като се отделят от кан Бат Баян /Боян/ 665-683 г. със значителни армии правят преход в Дулоба. Аспарух след период на противоречия с Бат Боян, също прави преход на югозапад и създава т.н. Дунавска България. Тримата братя имат координирани действия и вероятно изпълняват поръченията на чичо си Шамбат.
Недостатъчно са изяснени противоречията между кан Бат Боян и брат му Аспарух известен и под името Атилеск. Според “БЛ” противоречията между двамата братя възникват след смъртта на баща им кан Кубрат. Има сведения, че противоречията между тях прерастват в широкомащабен военен конфликт, в който Хазарите са взели участие в защита на правата и държавническата концепция на Бат Боян. Сестрата на Бат Боян, Арбак, е била съпруга на хазарския каган Кабан. Според “БЛ” реално участие в този процес е взел и чичото на двамата братя, Шамбат, не само с внушения и концепции за общата държавна политика, но и с военна поддръжка за Аспарух /Атилеску/, чрез своите правомощия да командва войските от региона /т.е. сегашна Украйна/ БАЩУ=КИЙ=КИЕВ, които войски също взели участие в междуособните сражения.
След смъртта на чичо им Шамбат и заравяне на неговите тленни останки /в региона на сегащното селище Перещепина/, двамата братя Боян и Атилеско, прекратили междуособиците. Кан Бат-Боян разрешил част от населението и военните подразделения, привърженици на Аспарух, без сражения да преминат в Онгала и да атакуват Византия, 680 г. /съгласно последната воля и стратегия на чичо им Шамбат/. При потомците на двамата братя добрите отношения са затвърдени чрез династически бракове. Внучката на Аспарух, Чак-Чак е омъжена за внукът на Бат Боян, кан Сулаби /700-727/. Техният син, кан Айар /727-759/, по молба на майка си да окаже помощ на Аварите в Дулоба, извършил няколко похода срещу Франките. В 745 г. на него му се наложило да използува силата на оръжието срещу възникнал бунт в собствената му страна в региона на Артан /Прибалтика/.
«РЛ»
В год 6360 (852), индикта 15, когда начал царствовать Михаил , стала прозываться Русская земля. Узнали мы об этом потому, что при этом царе приходила Русь на Царьград, как пишется об этом в летописании греческом. Вот почему с этой поры начнем и числа положим.
«БЛ»
Терминът “Урус” е имал преди всичко значение “Велик”. Уруси са назовавани Масагетите, а след военната реформа на кан Алп Шек=Баламбер, Уруси са назовавани военните подразделения, които първи извършват атака, т.е най- смелите. Тази тактика и стратегия е приложена от кан Алп Бий в битката при Адрианопол в 378 г., когато напълно е разгромена 80 хилядната елитна войска на император Валент. Терминът “Урус” присъства и в имената на редица владетели от род Дуло : кан Урус Ружа Бургас/414-434/, кан Урус Айдар/805-855/, Каган Урус /821-840/. Терминът “Урус” присъства и в името Урус Буг, съпругът на внучката на кан Аспарух, Зухра. Те са родителите на кан Винех=Бунек/755-761/.
«РЛ»
В год 6366 (858). Царь Михаил отправился с воинами на болгар по берегу и морем. Болгары же, увидев, что не смогли противостоять им, попросили крестить их и обещали покориться грекам. Царь же крестил князя их и всех бояр и заключил мир с болгарами.
«БЛ»
Кан Урус Айдар/805-855/, за разлика от баща си кан Каранджар/787-805/ приел като приоритет невоенните действия, а търговските връзки. Кан Урус Айдар е съвременник на своя сродник от род Дуло, кан Крум Велики=Страшни. Двамата ръководители на българските държави , Киевско-Волжка България и Дунавска България са имали общ език и религия. Кан Крум/802-814/ от род Дуло наистина е СТРАШЕН, защото води поредица успешни войни на Юг-срещу Византия и на Запад- срещу Карл Велики. Първородният син на кан Крум, Будим, обаче, не споделя мислите за тактиката и стратегията на бащата. Будим е на държавна служба при своя сродник кан Урус Айдар. Майката на Айдар –Арйа Услан е сестра на кан Крум. Урус-тархан Будим е главният двигател на правителствената стратегия на кан Урус Айдар, за разширение и развитие на търговските връзки. С тази цел в 816 г. Будим възстановил разрушените от кан Айар в 745 г. укрепени градове в Артан /Прибалтика/ и изградил нови : Шамлин, Джир и Мен. Той направил подбор и наел на държавна служба скандинавци, 1000 анатишки алманци /Германци/ и 5000 байлакски улчийци /Славяни/ от племето Куляба, които държал близо до себе си. Регионът, който бил под управлението на тархан Будим е обхващал сегашните територии на Украйна, Белорусия и Прибалтийските области и се е наричал “АК УРУС”. Останалата част от държавата на кан Урус Айдар се е наричала “КАРА БУЛГАР”, като смисълът на “КАРА” е “ВЕЛИКА”. От тук произлиза и наименованието на подведомственото на Будим население “БУДИМИ=УРУСИ”.
«РЛ»
год 6370 (862). Изгнали варяг за море, и не дали им дани, и начали сами собой владеть, и не было среди них правды, и встал род на род, и была у них усобица, и стали воевать друг с другом. И сказали себе: "Поищем себе князя, который бы владел нами и судил по праву". И пошли за море к варягам, к руси. Те варяги назывались русью, как другие называются шведы, а иные норманны и англы, а еще иные готландцы, - вот так и эти. Сказали руси чудь, словене, кривичи и весь: "Земля наша велика и обильна, а порядка в ней нет. Приходите княжить и владеть нами". И избрались трое братьев со своими родами, и взяли с собой всю русь, и пришли, и сел старший, Рюрик, в Новгороде, а другой, Синеус, - на Белоозере, а третий, Трувор, - в Изборске. И от тех варягов прозвалась Русская земля. Новгородцы же - те люди от варяжского рода, а прежде были словене. Через два же года умерли Синеус и брат его Трувор. И принял всю власть один Рюрик, и стал раздавать мужам своим города - тому Полоцк, этому Ростов, другому Белоозеро. Варяги в этих городах - находники, а коренное население в Новгороде - словене, в Полоцке - кривичи, в Ростове - меря, в Белоозере - весь, в Муроме - мурома, и над теми всеми властвовал Рюрик. И было у него два мужа, не родственники его, но бояре, и отпросились они в Царьград со своим родом. И отправились по Днепру, и когда плыли мимо, то увидели на горе небольшой город. И спросили: "Чей это городок?". Те же ответили: "Были три брата" Кий" Щек и Хорив, которые построили городок этот и сгинули, а мы тут сидим, их потомки, и платим дань хазарам". Аскольд же и Дир остались в этом городе, собрали у себя много варягов и стали владеть землею полян. Рюрик же княжил в Новгороде.
«БЛ»
Синът на Будим е наречен АС. /Приложение : “Будим, неговите наследници и участието им в управлението на Киевско-Волжка България”. Поради военни заслуги за превземането на разбунтувалия се укрепен град Джир/ 840 г./ той е назоваван Ас Джир. При тази военна кампания в Прибалтика, той пощадил един от водачите на бунта, който имал скандинавски произход, побратимили се с него и той се нарекъл Ас Колд./т. І. стр.33. Асколд=Халиб/. Въпреки своята декларация за покорност, Асколд продължил подривната си дейност в служба на интересите на Хазарите./Приложение : “Религиозните войни между Българите/.
След смъртта на кан Урус Айдар, в 855г., неговите синове Джилки и Лачин=Рюрик, изпаднали в междособни воини. По-възрастният, кан Джилки /855-882/ наследил държавната власт по право. Неговото име е на стария Български Бог на ветровете. Политиката му е да наложи мюсюлманската религия, която баща им Урус Айдар приел в 822 г. По-младият, Лачин=Рюрик, чието име от пантеона на българските богове означава свещен бял сокол, бил ревностен привърженик и защитник на религията на старите българи. Противоречията по въпросите за религията между двамата братя стигнали до степен на широкомащабни военни сражения. В състава на войските на това “братско” противопоставяне са участвали, не само Хазарите на каган Манас /840-858/, а и на каган Исхак /858-885/, които през целия този период са под командването и стратегията на бег=генерал Иляс. Други участници в братоубийствените сражения са СЕВЕРНИТЕ НАРОДИ, наетите на българска държавна служба улучи=славяни, скандинави и германи от региона на Прибалтика т.е сегашните територии на Дания, Полша, Швеция, Норвегия, Латвия и Финландия. Участници в братоубииствените сражения са и ИЗТОЧНИ НАРОДИ, поканени и наети от бег=стратег=генерал Иляс : тюркмени, кумани, таджики и киргизи и други. От Южната и Западната посока : средноазийския и малоазийския “МЮСЮЛМАНСКИ СВЯТ”, “ВИЗАНТИЯ” и “ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОСТАНКИ ОТ ВЕЛИКАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ”, приемат принципа пряко да не се намесват в този военен конфликт, а само да “СПОМАГАТ” със съветници, идеологически пропагандатори, пари, военни специалисти или в краен случай с ограничени военни контингенти. В 858 г. съюзническите войски на Иляс и Лачин=Рюрик принудили кан Джилки да отстъпи в укрепения град Каранджар, а след това атакували неговата столица Бащу/Киев/. В Прибалтика съюзеният с тях Асколд бил причина за убийството на Будим и организирал срещу Бащу/Киев/ нападение от Север. Отбраната на столицата ръководел Ас Джир. След две седмици обсада и преговори градът се предал с условие, че остава под управлението на Ас Джир и под наблюдението на хазарския наместник Асколд. /т.І. стр.35/. Съюзническите войски се изтеглили от столицата и в Батавил Лачин= Рюрик бил провъзгласен за кан :” ...от метежа на Лачин=Рюрик престанало за съществува единството на държавата Кара=Велика България”.
«РЛ»
В год 6374 (866). Пошли Аскольд и Дир войной на греков и пришли к ним в 14-й год царствования Михаила. Царь же был в это время в походе на агарян, дошел уже до Черной реки, когда епарх прислал ему весть, что Русь идет походом на Царьград, и возвратился царь. Эти же вошли внутрь Суда, множество христиан убили и осадили Царьград двумястами кораблей. Царь же с трудом вошел в город и всю ночь молился с патриархом Фотием в церкви святой Богородицы во Влахерне, и вынесли они с песнями божественную ризу святой Богородицы, и смочили в море ее полу. Была в это время тишина и море было спокойно, но тут внезапно поднялась буря с ветром, и снова встали огромные волны, разметало корабли безбожных русских, и прибило их к берегу, и переломало, так что немногим из них удалось избегнуть этой беды и вернуться домой.
«БЛ»
В 860 г. бег Иляс и провъзгласилия се за кан Лачин=Рюрик разпореждат на Ас Джир и Асколд да извършат внезапно и безпощадно нападение на Константинопол. Това съвпада с посещението на братята Кирил и Методий в Хазария и дава основание да се допусне, че причината за това нападение е да се осуети приемането на християнството в Дунавска България. Тази военна експедиция завършила с големи загуби. В 863 г. в Бащу/Киев/ пламнало въстание при което населението на града разгромило хазарския квартал. Обезпокоен, че това ще засили властта на Ас Джир, Асколд организира разгром на мюсюлманския квартал. В разгара на тези събития, войските на кан Джилки атакували и превзели Батавил и се запътили към Бащу/Киев/. Не очакващ това нападение, Лачин=Рюрик избягал в Хазария при бег Иляс, а Асколд избягал в Галидж/Новгород/ където бил неговият син Турма /в руските летописи Трувор/. Ас Джир посрещнал кан Джилки, който отново му възложил управлението на столицата, а след това оттеглил войските си в Батавил. На следващата година Иляс и Лачин=Рюрик със 75 хилядна войска, състояща се основно от кумани и печенеги атакували Батавил от Юг. От Север войски водени от Асколд и синът му Турма предвиждали да се съединят с войските на Иляс. Част от войските им, водени от Асколд били пуснати от Ас Джир да влезат в Бащу/Киев/ без сражение. Другата част, водени от Турма нападнали Батавил където Турма бил убит с копие от водача на анчийците-защитници на Батавил, Нанкай./т.І. стр.37/. Поради военното превъзходство на противника, кан Джилки бил принуден да се оттегли с войските си в Каранджар. Батавил бил подложен на грабежи и опожарен. След победата, хазарите и печенегите се скарали за плячката. Кан Джилки разширил своите владения и извършил обществени и държавни реформи. Когато вестта за смъртта на всемогъщия Иляс дошла в Бащу/Киев/, неговият слуга Асколд убил Ас Джир и най-голямия му син. Асколд, “...замислял да завземе за своите деца Болгар и Кара Болгар..”. В 870 година Лачин=Рюрик пренебрегнал своята жена, сестрата на хазарския каган Исхак и се оженил за маджарка. Това разярило кагана и той го лишил от своята подкрепа. Вероятно не случайно в същата 870 година, Асколд възложил на своя син Булат да завземе Джир /т.е.укрепения град Джир, изграден в 816 г. от тархан Будим/. В този план му попречил военоначалникът на Северния регион с име ЕРИК, който бил от скандинавски произход и е назначен кан Джилки./т.І. стр.42/ Ерик, в изпълнение на военната си операция пленил втория син на Асколд, Булат. Вторият син на убития от Асколд, Ас Джир, се казвал Джун. Той успял да избяга от Бащу/Киев/ в деня на убийството на баща си и по-големия си брат. Той е правнук на кана на Дунавска България кан Крум и от текста личи, че е имал поддръжката на Маджарите. Джун и Алмиш, внукът на кан Джилки активно участват в роднинските военни операции. Същото прави и синът на Лачин=Рюрик, Угор Лачин= Игор Рюрюков.
«РЛ»
В год 6390 (882). Выступил в поход Олег, взяв с собою много воинов: варягов, чудь, словен, мерю, весь, кривичей, и пришел к Смоленску с кривичами, и принял власть в городе, и посадил в нем своего мужа. Оттуда отправился вниз, и взял Любеч, и также посадил мужа своего. И пришли к горам Киевским, и узнал Олег, что княжат тут Аскольд и Дир. Спрятал он одних воинов в ладьях, а других оставил позади, и сам приступил, неся младенца Игоря. И подплыл к Угорской горе, спрятав своих воинов, и послал к Аскольду и Диру, говоря им, что-де "мы купцы, идем в Греки от Олега и княжича Игоря. Придите к нам, к родичам своим". Когда же Аскольд и Дир пришли, выскочили все остальные из ладей, и сказал Олег Аскольду и Диру: "Не князья вы и не княжеского рода, но я княжеского рода", и показал Игоря: "А это сын Рюрика". И убили Аскольда и Дира, отнесли на гору и погребли Аскольда на горе, которая называется ныне Угорской, где теперь Ольмин двор; на той могиле Ольма поставил церковь святого Николы; а Дирова могила - за церковью святой Ирины. И сел Олег, княжа, в Киеве, и сказал Олег: "Да будет это мать городам русским". И были у него варяги, и славяне, и прочие, прозвавшиеся русью. Тот Олег начал ставить города и установил дани словенам, и кривичам, и мери, и установил варягам давать дань от Новгорода по 300 гривен ежегодно ради сохранения мира, что и давалось варягам до самой смерти Ярослава.
«БЛ»
По нареждане на кан Джилки в 882 г.от Галидж/Новгород/ към Бащу/Киев/ с военни сили се придвижил синът на скандинавеца Ерик, Салахби=Олег. От Болгар към Бащу/Киев/, също с военни сили се придвижил военоначалникът Албуга. Срещу войските на Албуга, Джун и Алмиш се устремили войските на най-стария син на Алмиш, Арбат: “ Той служел на Лачин=Рюрик....”; Те били ревностни защитници на старата религия на българите, на вярата в Бог Тангра. Войските на Арбат са башкорти. В сражението /882 г./ между войските на бащата Алмиш и Арбат, синът загубил. В сражението между войските на техния родственик, цар Симеон/895 г./, Арбат=Арпад, отново загубил сражението, но спечелил войната за създаване на самостоятелна и независима държава в сърцето на централна Европа-Унгария, т.е. северозападната част на Дунавска България. Там Аварите, изповядващи старата българска религия и притиснени от наложеното им от кан=княз Борис християнство, го приели като освободител. След смъртта на кан Джилки /882 г./ държавното управление поема синът му кан Бат Угор /882-895/. След като загубил сражението срещу баща си, Арбат се скрил в Батавил. Когато войските на Алмиш стигнали до крепостта, хазарите се готвели за сражение, но Арбат отворил една от двете врати, посрещнал ги и се извинил на баща си. Градът бил завзет от войските на Алмиш и Джун. Алмиш не убил своя родственик Лачин=Рюрик, а го пуснал с двете си жени да отиде в Хазария, където скоро сред това умрял./т.І. стр.43/. След това войските им завзели Бащу/Киев/. Там пристигнали и войските на Салахби=Олег. Асколд бил поканен да се подчини. По време на тези преговори Асколд направил опит да убие с меча си Салахби=Олег. Джун, обаче го изпреварил, като го убил с копието на близко стоящия войник. От тогава на Джун уважително му казвали Бата, защото справедливо наказал убиеца на своя баща Ас Джир./т.І. стр.44/. За съуправители на Бащу/Киев/ били определени Джун и Салахби=Олег, а кан Алмиш определил за нова столица град Болгар. Отбелязано е също, че по съвета на Джун, Алмиш е приел принципа за участието в управлението на Бащу/Киев/ и на сина на Лачин=Рюрик, Угор Лачин=Игор Рюрюков.
«РЛ»
В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, пришли к Днепру и стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые прозвались Угорскими горами, и стали воевать с жившими там волохами и славянами. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем Славянскую землю захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской. И стали угры воевать с греками и попленили землю Фракийскую и Македонскую до самой Селуни. И стали воевать с моравами и чехами. Был един народ славянский: славяне, которые сидели по Дунаю, покоренные уграми, и моравы, и чехи, и поляки, и поляне, которые теперь зовутся русь. Для них ведь, моравов, первых созданы буквы, названные славянской грамотой; эта же грамота и у русских, и у болгар дунайских.
«БЛ»
В 884 г. пълномощниците на кан Алмиш, които отговарят за старата столица Бащу/Киев/, Джун и Салахби=Олег топло се разделят с него. Той заминава в новата столица Болгар в средното течение на р.Волга и на тръгване им обещава своята подръжка. В 885 г. съуправителите Джун и Салахби=Олег изпратили до кан Алмиш писмо със следния текст : «...След Вашето заминаване /в новата столица Болгар/ , тук, в Бащу/Киев/ не остана нито един правовед и въобще знаещ грамота /арабографическо писмо/, а има немалко умеещи да пишат по берсулски /т.е. кирилица/, а и Симеон/цар Симеон/е наш приятел.». /т. ІІІ. стр.99/. По същото време кирилицата започва да се ползва като писмена система и в северните прибалтийски области за което свидетелстват археологичиски находки в Новгород, т.н. грамоти върху кора от брест.
«РЛ»
В год 6410 (902). Леон-царь нанял угров против болгар. Угры же, напав, попленили всю землю Болгарскую. Симеон же, узнав об этом, пошел на угров, а угры двинулись против него и победили болгар, так что Симеон едва убежал в Доростол.
«БЛ»
В българските летописи «ДТ» няма такова сведение. Има друго сведение, че синът на Джун, Борис, който командвал анчийците е бил женен за дъщерята на цар Симеон и нееднократно пътувал до Дунавска България./т.ІІІ.стр.98/. В 911г.синът на Асколд, верният на хазарите Худ, нападнал Бащу/Киев/ и го превзел. Предал цялата власт на Угор Лачин /Игор Рюрюков/ и пленил Борис и Джакин, сина на Арбат. След това организирал поход до Азербейджан и Персия, където ползвал Борис за преводач, а Джакин продал на хорезмийски търговци. При едно от сраженията Борис успял да избяга и попаднал в Багдад, а там се включил във великото султанско посолство, пристигнало в 922г. при кан Алмш. Худ продължил набезите си в мюсюлманските области. Неговата жена е Улджай /Олга/, датчанка по произход. При едно от следващите сражения с военни кораби по р.Волга, близо до гр.Болгар, неговите 5000 войни били сразени от флота на Салахби/Олег/. Худ бил предаден на един от военноначалниците на Алмиш, Барак, който го обесил. Салахби /Олег/ превзел Хорисдан и Бащу/Киев/ и се оженил за вдовицата на Худ, датчанката Улджай/Олга/.
«РЛ»
В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из Пскова, именем Ольгу.
«БЛ»
В 921г. Угор Лачин /Игор Рюрюков/с помоща на хазарите отново завзема Бащу/Киев/ и първата му работа била да се ожени за попадналата в плен, датчанката Улджай /Олга/. В Болгар, той изпратил свои посланници да отнесат неговите думи : « Аз чух брат, че ти мъчиш привържениците на нашата стара българска вера, към която се отнасям и аз. Пази се, защото аз станах самостоятелен уруски бег и съм в състояние да помогна на моите единоверци »./т.І.стр.58/.
«РЛ»
В год 6415 (907). Пошел Олег на греков, оставив Игоря в Киеве; взял же с собою множество варягов, и славян, и чуди, и кривичей, и мерю, и древлян, и радимичей, и полян, и северян, и вятичей, и хорватов, и дулебов, и тиверцев, известных как толмачи: этих всех называли греки "Великая Скифь". И с этими всеми пошел Олег на конях и в кораблях; и было кораблей числом 2000. И пришел к Царьграду: греки же замкнули Суд, а город затворили. И вышел Олег на берег, и начал воевать, и много убийств сотворил в окрестностях города грекам, и разбили множество палат, и церкви пожгли. А тех, кого захватили в плен, одних иссекли, других замучили, иных же застрелили, а некоторых побросали в море, и много другого зла сделали русские грекам, как обычно делают враги.
«БЛ»
В 922 г. В столицата на Алмиш гр. Болгар, пристигнало великото посолство от арабския халифат. Главен посланник бил Рази, а секретар Ахмед...с тях дошли множество мули, майстори и търговци...мюсюлманската религия била приета за държавна. В 925 г. Субаш, син на Балус, построил болница и аптека в гр.Буляр. Неговият род е от Бухара и предците му били богати търговци, а лечителството било семейна традиция. В Бащу/Киев/, той се заел да излекува смъртно болния син на Угор Лачин/Игор Рюрюков/ Борис/Светослав/, който безуспешно лекували балинските и румски /византийски/ лекари. Когато майката на Борис/Светослав/- датчанката Улджай/Олга/ го запитала защо го правиш, Субаш отговорил : « Моят баща много забогатя от румски вещи които купи от Угор/Игор/ и аз се чувствам задължен към него. Затова искам да помогна на неговия син. – Какви ще бъдат твоите условия?, запитала тя. – Ако го излекувам Борис да не приема християнството, казал Субаш».
«РЛ»
И жил Олег, княжа в Киеве, мир имея со всеми странами. И пришла осень, и вспомнил Олег коня своего, которого прежде поставил кормить, решив никогда на него не садиться, Ибо спрашивал он волхвов и кудесников: "От чего я умру?". И сказал ему один кудесник: "Князь! От коня твоего любимого, на котором ты ездишь, - от него тебе и умереть?". Запали слова эти в душу Олегу, и сказал он: "Никогда не сяду на него и не увижу его больше". И повелел кормить его и не водить его к нему, и прожил несколько лет, не видя его, пока не пошел на греков. А когда вернулся в Киев и прошло четыре года, - на пятый год помянул он своего коня, от которого волхвы предсказали ему смерть. И призвал он старейшину конюхов и сказал: "Где конь мой, которого приказал я кормить и беречь?". Тот же ответил: "Умер". Олег же посмеялся и укорил того кудесника, сказав: "Неверно говорят волхвы, но все то ложь: конь умер, а я жив". И приказал оседлать себе коня: "Да увижу кости его". И приехал на то место, где лежали его голые кости и череп голый, слез с коня, посмеялся и сказал: "От этого ли черепа смерть мне принять?". И ступил он ногою на череп, и выползла из черепа змея, и ужалила его в ногу. И от того разболелся и умер. Оплакивали его все люди плачем великим, и понесли его, и похоронили на горе, называемою Щековица; есть же могила его и доныне, слывет могилой Олеговой. И было всех лет княжения его тридцать и три.
«БЛ»
Кан Алмиш се готвел за война с хазарите, но се случило нещо, което провалило плановете му. Пред самия поход Салахби/Олег/ решил да си купи кон и се отправил към българската област Ака Басан която я наричали и Хорезм. Там той харесал кон, който го наричали Джилан. Обаче при покупката си изпуснал под краката на коня една монета и невнимателно се навел да я вземе. Джилан, който бил обучен в боя да рита пешаците го ритнал с копито и намясто го убил. Алмиш бил потресен от тази загуба и лично присъствал на неговото погребение. Част от скандинавците, наети от Салахби/Олег/ скоро след погребението му се отправили към своите земи. Другата част от скандинавците се отправила към Джир заудно със сина на Салахби/Олег/, Хум, където разказват, че неговият дядо Ерик бил още жив. Алмиш назначил Хум за нов наместник управител на укрепения град Джир. В 925г. Угор Лачин/Игор Рюрюков/, успял да превземе от Хум този град, но в същата година, с помоща на Алмиш владението на Хум е възстановено.т.І.стр.62-65/.
«РЛ»
В год 6421 (913). После Олега стал княжить Игорь. В это же время стал царствовать Константин, сын Леона. И затворились от Игоря древляне по смерти Олега.
В год 6422 (914). Пошел Игорь на древлян и, победив их, возложил на них дань больше Олеговой.
В год 6428 (920). У греков поставлен царь Роман. Игорь же воевал против печенегов.
В год 6449 (941). Пошел Игорь на греков. И послали болгары весть царю, что идут русские на Царьград: 10 тысяч кораблей. И пришли, и подплыли, и стали воевать страну Вифинскую, и попленили землю по Понтийскому морю до Ираклии и до Пафлагонской земли, и всю страну Никомидийскую попленили, и Суд весь пожгли. А кого захватили - одних распинали, в других же, перед собой их ставя, стреляли, хватали, связывали назад руки и вбивали железные гвозди в головы. Много же и святых церквей предали огню, монастыри и села пожгли и по обоим берегам Суда захватили немало богатств. Когда же пришли с востока воины - Панфир-деместик с сорока тысячами, Фока-патриций с македонянами, Федор-стратилат с фракийцами, с ними же и сановные бояре, то окружили русь. Русские же, посовещавшись, вышли против греков с оружием, и в жестоком сражении едва одолели греки. Русские же к вечеру возвратились к дружине своей и ночью, сев в ладьи, отплыли. Феофан же встретил их в ладьях с огнем и стал трубами пускать огонь на ладьи русских. И было видно страшное чудо. Русские же, увидев пламя, бросились в воду морскую, стремясь спастись, и так оставшиеся возвратились домой. И, придя в землю свою, поведали - каждый своим - о происшедшем и о ладейном огне. "Будто молнию небесную, - говорили они, - имеют у себя греки и, пуская ее, пожгли нас; оттого и не одолели их". Игорь же, вернувшись, начал собирать множество воинов и послал за море к варягам, приглашая их на греков, снова собираясь идти на них.
И год 6430 (942). Симеон ходил на хорватов, и победили его хорваты, и умер, оставив Петра, своего сына, князем над болгарами
В год 6452 (944). Игорь же собрал воинов многих: варягов, русь, и полян, и словен, и кривичей, и тиверцев, - и нанял печенегов, и заложников у них взял, - и пошел на греков в ладьях и на конях, стремясь отомстить за себя. Услышав об этом, корсунцы послали к Роману со словами: "Вот идут русские, без числа кораблей их, покрыли море корабли". Также и болгары послали весть, говоря: "Идут русские и наняли себе печенегов". Услышав об этом, царь прислал к Игорю лучших бояр с мольбою, говоря: "Не ходи, но возьми дань, какую брал Олег, прибавлю и еще к той дани". Также и к печенегам послал паволоки и много золота. Игорь же, дойдя до Дуная, созвал дружину, и стал с нею держать совет, и поведал ей речь цареву. Сказала же дружина Игорева: "Если так говорит царь, то чего нам еще нужно, - не бившись, взять золото, и серебро, и паволоки? Разве знает кто - кому одолеть: нам ли, им ли? Или с морем кто в союзе? Не по земле ведь ходим, но по глубине морской: всем общая смерть". Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.
Игорь же начал княжить в Киеве, мир имея ко всем странам. И пришла осень, и стал он замышлять пойти на древлян, желая взять с них еще большую дань.
В год 6453 (945). В тот год сказала дружина Игорю: "Отроки Свенельда изоделись оружием и одеждой, а мы наги. Пойдем, князь, с нами за данью, и себе добудешь, и нам". И послушал их Игорь - пошел к древлянам за данью и прибавил к прежней дани новую, и творили насилие над ними мужи его. Взяв дань, пошел он в свой город. Когда же шел он назад, - поразмыслив, сказал своей дружине: "Идите с данью домой, а я возвращусь и похожу еще". И отпустил дружину свою домой, а сам с малой частью дружины вернулся, желая большего богатства. Древляне же, услышав, что идет снова, держали совет с князем своим Малом: "Если повадится волк к овцам, то вынесет все стадо, пока не убьют его; так и этот: если не убьем его, то всех нас погубит". И послали к нему, говоря: "Зачем идешь опять? Забрал уже всю дань". И не послушал их Игорь; и древляне, выйдя из города Искоростеня, убили Игоря и дружинников его, так как было их мало. И погребен был Игорь, и есть могила его у Искоростеня в Деревской земле и до сего времени.
«БЛ»
Кан Алмиш имал четирма синове и една дъщеря. Най-старият от синовете, Арбат бил защитник на старата българска религия и в 882 г. в съюз със своя чичо Лачин/Рюрик/, той воювал срещу баща си, а в 885 г. воювал срещу цар Симеон. Вече отбелязахме предположението, че при второто сражение като умиротворител се е намесил старият Борис и Арбат с неговите българи, маджари и аварите образувал самостоятелна държава Унгария. По-малкият син на Алмиш се казвал Мала. При религиозните междуособни войни, той и сестра им Зухра неколкократно попадали в плен на едната или другата страна от враждуващите военни групировки. Алмиш имал надежда, че синът Мала ще наследи държавната му отговорност, но неговата съдба се оказала значително по-сложна. В 944 г., той отговарял за южната област на държавата, където били градовете Хорисдан, Хурса, Харка, Салатау, Чалъй и др. Пратеник на хазарския бег Кубар уведомил Угор Лачин /Игор Рюрюков/че няма да противодействат, ако той завземе Кара-България и той реши да провокира война срещу Хорисдан. Той поискал от Мала да му плати данък. Мала се съгласил и дал исканото. Тогава той отново поискал данък, този път за жена си Улджай /Олга/. Мала отново му дал. Но Угор/Игор/ със своите балински войски от Шамлин се явил пред Хорисдан трети път и поискал вече данък и за своя син Борис/Светослав/. Този път Мала отказал. Започнала война при която Угор/Игор/ бил пленен. Жената на Мала, бивша преди това жена на Угор/Игор/, която избягала от него заради интригите на Улджай /Олга/ заповядала да бъде разкъсан улбия/Угор/ и късовете му да висят по дърветата.
«РЛ»
Ольга же была в Киеве с сыном своим, ребенком Святославом, и кормилец его был Асмуд, а воевода Свенельд - отец Мстиши. Сказали же древляне: "Вот убили мы князя русского; возьмем жену его Ольгу за князя нашего Мала и Святослава возьмем и сделаем ему, что захотим". И послали древляне лучших мужей своих, числом двадцать, в ладье к Ольге, и пристали в ладье под Боричевым. Ведь вода тогда текла возле Киевской горы, а люди сидели не на Подоле, но на горе. Город же Киев был там, где ныне двор Гордяты и Никифора, а княжеский двор был в городе, где ныне двор Воротислава и Чудина, а место для ловли птиц было вне города; был вне города и другой двор, где стоит сейчас двор доместика, позади церкви святой Богородицы; над горою был теремной двор - был там каменный терем. И поведали Ольге, что пришли древляне, и призвала их Ольга к себе, и сказала им: "Гости добрые пришли". И ответили древляне: "Пришли, княгиня". И сказала им Ольга: "Так говорите же, зачем пришли сюда?". Ответили же древляне: "Послала нас Деревская земля с такими словами: "Мужа твоего мы убили, так как муж твой, как волк, расхищал и грабил, а наши князья хорошие, потому что берегут Деревскую землю, - пойди замуж за князя нашего за Мала"". Было ведь имя ему Мал, князю древлянскому. Сказала же им Ольга: "Любезна мне речь ваша, - мужа моего мне уже не воскресить; но хочу воздать вам завтра честь перед людьми своими; ныне же идите к своей ладье и ложитесь в ладью, величаясь, а утром я пошлю за вами, а вы говорите: "Не едем на конях, ни пеши не пойдем, но понесите нас в ладье", - и вознесут вас в ладье", и отпустила их к ладье. Ольга же приказала выкопать яму великую и глубокую на теремном дворе, вне града, На следующее утро, сидя в тереме, послала Ольга за гостями, и пришли к ним, и сказали: "Зовет вас Ольга для чести великой". Они же ответили: "Не едем ни на конях, ни на возах и пеши не идем, но понесите нас в ладье". И ответили киевляне: "Нам неволя; князь наш убит, а княгиня наша хочет за вашего князя", - и понесли их в ладье. Они же сидели, величаясь, избоченившись и в великих нагрудных бляхах. И принесли их на двор к Ольге, и как несли, так и сбросили их вместе с ладьей в яму. И, склонившись к яме, спросила их Ольга: "Хороша ли вам честь?". Они же ответили: "Горше нам Игоревой смерти". И повелела засыпать их живыми; и засыпали их.
«БЛ»
Овдовелата Улджай /Олга/се придвижвала към Хорисдан с нови балински войски от галиджийците защото анчийците отказали да воюват с българите. Между кара-българите настанало разцепление: барините решили да продължат войната с балинците, а каубуците начело с род Риштау, недоволни от управлението на Мала преминали този път на страната на Улджай/Олга/. При помоща на каубуйците и балинците, Хорсидан бил превзет и МАЛА пленен. Пленниците ги отвели в Бащу/Киев/ където Мала с барините били настанени в бившият дворец на Алмиш, а Емирът, който също бил пленник, го определили за теляк в банята на Улджай/Олга/ Там той я овладял като жребец. След това Улджай /Олга/ назначила Мала за пръв уруски бег /военноначалник/. Скоро след това дошли батишки посланници с предложение да се ожени за техния бег Мардан. Мала убил техните посланници защото почувствал заплаха за своето положение. /т.І.стр.87/.
«РЛ»
Отправилась Ольга в Греческую землю и пришла к Царьграду. И был тогда царь Константин, сын Льва, и пришла к нему Ольга, и, увидев, что она очень красива лицом и разумна, подивился царь ее разуму, беседуя с нею, и сказал ей: "Достойна ты царствовать с нами в столице нашей". Она же, поразмыслив, ответила царю: "Я язычница; если хочешь крестить меня, то крести меня сам - иначе не крещусь". И крестил ее царь с патриархом. Просветившись же, она радовалась душой и телом; и наставил ее патриарх в вере, и сказал ей: "Благословенна ты в женах русских, так как возлюбила свет и оставила тьму. Благословят тебя сыны русские до последних поколений внуков твоих". И дал ей заповеди о церковном уставе, и о молитве, и о посте, и о милостыне, и о соблюдении чистоты телесной.
«БЛ»
Упджай /Олга/ опасявайки се, че нейната връзка с емира ще стане известна, наредила на Мала да убие нейната служителка станала свидетелка на греха й...тя често прекъсвала съветът на болярите и приемът на посланниците за съвокупление с любовника си направо на тронното място.
ПОВЕСТЬ ВРЕМЕННЫХ ЛЕТ
КОЯТО Е ОСНОВА НА РУСКАТА ИСТОРИЯ ИМА СЛЕДНАТА ИСТОРИЯ
В първата половина на 18 век германеца Готфрид Байер, назначен на работа като академик в Санкт Петербургската академия на науките публикувал на немски език първото издание на РУСКИТЕ ЛЕТОПИСИ ПОД ЗАГЛАВИЕ “О ВАРЯГАХ”
За 6 септември 1732 г. друг германец назначен на работа като академик в Санкт Петербургската академия на науките Герхард Мюлер, ползвайки фрагменти от академик Байер подготвил доклад за тържественото заседание на Академията на науките със заглавие : “О произхождении народа и имени Российского”. Докладът бил на немски език. Настанал скандал. Главен противник на германските фалшификации за произхода на руския народ и държавност бил Ломоносов. В 1734 г. Светият синод, също изразил становище, че летописите са пълни с лъжи и позорят руския народ.
ОСНОВНИЯТ ГРЯХ НА РУСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Е НЕПРИЗНАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА РОДСТВЕНА ВРЪЗКА.
СЪВМЕСТНИЯ ГРЯХ НА БЪЛГАРСКАТА И РУСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Е ОСАКАТЯВАНЕТО НА ИСТОРИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ.
|
